You are my baby bunny | Vkook

3

Момчетата слязоха долу и отидоха при другите.

Т: Хьонг ще обядваме ли

Д: Да, хайде

Всички станаха от дивана и отидоха в кухнята. Кук не пускаш ръката на Техьонг.

Т: Мъниче седни до мен

Кук седна на стола до Техьонг, все още държейки му ръката.

Т: Ще ме пуснеш ли или така ти е по-добре

Малкия му пусна ръката и наведе главичка.

Т: Аз не ти се карам мъниче, ако искаш ме дръж - подаде си пак ръката, но Кук не я хвана.

Ю: Защо е толкова лигав

Т: Хьонг недей така де

Долната устничка на Куки затрепери и той се разплака.

Т: Недей плака Куки - гушна го - той не искаше да го каже. - изтри му сълзичките - не искам да плачеш повече

Кук кимна.

Д: Куки ядеш ли спагети - мъника отново кимна - много си мълчалив

Т: Като се отпусне може да говори повече

Джин сипа на всички спагети. Всички почнаха да се хранят, а Куки се хранеше бавно и взимаш по малко.

Т: Мъниче всичко наред ли е? - мъника кимна - искам да ми отговориш с думи

К: Д-да

Т: Добре - помилва му главичката

След време всеки бе приключил със спагетите си освен Куки, той бе изял малка част от тях и ги бе оставил.

Т: Нахрани ли се

К: Д-да

Т: Добре мъниче. Нека отидем всички в хола и да се опознаем с Куки, до някаква степен. - погледна момчетата, а те се съгласиха.

Всички отидоха в хола и седнаха на диваните, Куки бе седнал до Тае и му държеше ръчичката.

Ч: Куки на колко си? - усмихна му се топло

К: А-аз аз съм на ч-четиринадесет

Ч: Ти си много мъничко - направи сладка физиономия - аз съм на 23

Д: Аз съм на 26

Н: На 24 съм

Х: Също на 24

Т: Мъниче аз съм на 23

Всички чакаха Юнги да каже на колко е и накрая Джин му лепна един зад врата. Кук се стресна и се превърна в зайче скачайки от дивана и бягайки на някъде. Всички го гледаха не вярвайки, че това е реално.

Т: Мъниче ела - почна да го търси - Куки моля те излез - притесни се за мъника и отиде в хола - Защо по дяволите го удари. Кук се стресна и се скри и не мога да го намеря сега.

Д: Аз...извинявай, ще ти помогна да го намериш

Ч: Аз също ще помогна

Тримата почнаха да го търсят на първия етаж, не го намериха никъде и се качиха на втория, обиколиха всички стай и пак нищо.

Т: Мале къде ли се е скрил

Момчетата слязоха пак долу.

Т: Куки, моля те излез притеснявам се за теб - каза го достатъчно силно че където и да е в къщата да го чуе.

448 думи
[Редактирана]