You are my baby bunny | Vkook

14

След като мъника влезе в къщата се качи горе и се зачудих коя стая е на Джин. Реши да почука на вратата която бе до на Тае. Отвътре се чу "влез". Мъника отвори вратата леко и надникна. Видя Хосок да си лежи на леглото и да гледа някакъв филм.

Х: Кажи мъниче

К: А-аз търся с-стаята на Д-джин

Х: Ооо, вратата срещу моята стая

К: Б-благодаря ти

Х: Няма защо зайо

Кук се изчерви леко и излезе, след което отиде и почука на вратата на Джин. От вътре се чу само едно "обличай се по-бързо" и след малко чакане, вратата пред Куки беше отворена.

Д: Кажи сладурче

К: А-аз се ч-чудих дали мога д-да с-стоя мъничко п-при теб.

Д: Разбира се че може, а къде е Тае

К: Т-той отиде до м-магазина

Д: Добре, хайде влез

Джин направи място на мъника да влезе. Щом Куки влезе видя Джун който стоеше седнал на леглото и гледаше лошо. Куки си помисли че е направил нещо и погледна Джин.

К: А-аз ще и-изляза - не остави Джин да каже нищо а направо си излезе и отиде в неговата стая. Седна в ъгала и почна да плаче тихо.

Г. Т. К
Където и да отида всички ме гледат лошо. Толкова ли ме мразят. Аз нищо не съм им направил, а те ме гледат лошо и ме гонят. Само онзи батко който беше самичък, не ме погледна лошо. Ух забравих му името.

Г. Т. Н
Докато Куки си плачеше тихичко Техьонг се прибра, потърси малкия в хола и кухнята и щом установи че не е там се качи на втория етаж. Влезе в неговата стая и щом го видя на земята пак плачейки, бързо остави бабнановото мляко на леглото му и клекна до него.

Т: Мъниче, защо плачкаш. Какво стана

К: Т-ти мразиш ли м-ме?

Т: Какво? Мъниче, не мога да те мразя, ти си моето бебче.

К: З-защо тогава д-другите ме - заплака по-силно

Т: Кой те мрази мъниче

К: В-всички

Т: Защо мислиш така

К: Т-ти като тръгна а-аз отидох до з-задния двор и т-там видях, Чим и другия б-батко, к-който не ме х-харесва. Т-те се държаха за р-ръчички и к-като ме видяха с-се пуснаха. Б-баткото попита Чим з-защо ме е извикал. По-осле ме изгодни - гледаше Тае в очите. - П-после исках да о-отида при Джин и п-почуках на вратата к-която е до т-твоята и б-баткото каза да вляза. Т-той ми се у-усмихна и ми каза к-къде е стаята на Джун. Аз после о-отидох и п-почуках и о-от вътре се ч-чу само обличай се п-по-бързо и п-после Джин ми отвори и-и каза д-да вляза. А-аз влязох и т-там стоеше д-другия батко. Т-той ме гледаше л-лошо и аз се с-стреснах и д-дойдох тук.

Т: Ооо, миличко - гушна го. - Те не те мразят, просто си им развали моментите. Правили са нещо заедно защото се обичат явно. Което е странно че е аз не знам, а живеем в една къща - каза сам на себе си - Не искам да плачкаш за такова нещо повече. - Куки кимна - А защо не отиде при Хосок, баткото който ти се е усмихнал?

К: А-аз не исках д-да му преча. Т-той гледаше ф-филм

Т: Ела с мен - Куки се изправи и с Тае излязоха от стаята. Отидоха до тази на Хосок и Тае направо влезе.

Х: Махай се бе, кво искаш

Т: Хайде Куки сядай до него.

К: Но...

Т: Казах сядай до него

Куки послуша Техьонг и седна в края на леглото.

Т: Така, сега ще стоиш тук

К: Н-но, аз не и-искам

Т: Хосок няма да те изяде. Опознайте се, поговорете си. Ако има нещо аз съм в моята стая. - и излезе от стаята, оставайки объркания Хосок и наплашения Куки.

Х: Защо те доведе тук - попита мъника

К: А-аз ще се м-махна. Казах м-му че щ-ще ти преча - стана от леглото

Х: Стой, не ми пречиш. Просто попитах защо те доведе при мен приположение че той си е в къщи.

Куки се разтрои още повече че и този батко не го харесва и излезе от стаята по най-бързия начин и влезе в неговата и се разплака както всеки път.

745 думи
[Редактирана]