You are my baby bunny | Vkook

42

Бе минала седмица. Кук вече почваше да се отпуска, но когато видеше Тае, все едно виждаше някое чудовище. Техьонг всяка вечер се прибираше от работа когато момчетата вечеряха и така можеше да вижда поне за малко Куки.

Сега момчетата вечеряха и входната врата се отвори. Техьонг се прибра, а Куки го погледна, след което погледна Джин.

К: Хьонг? - прошепна му

Д: Кажи Куки

К: Може ли...Тае да вечеря с нас? Много е гадно да ядеш сам.

Д: Сигурен ли си

К: Мхм

Д: Добре ще отида да го извикам, а ти седни на моето място и ни смени чиниите.

К: Добре

Джин стана от масата и се качи горе. Почука на вратата на Техьонг и след няколко секунди вратата се отвори.

Т: Да

Д: Ела да вечеряш с нас

Т: Защо

Д: Защото Кук мисли за теб. Не иска да се храниш сам, защото било гадно.

Т: Ами добре

Д: Няма да говориш с Кук, ясен ли съм?

Т: Да

Д: Хайде долу

Двете момчета слязоха долу, Джин каза на Техьонг къде да седне, а всички други без Кук гледаха тъкмо дошло то момче.

Ю: Защо е тук

Д: Просто яж и се прави че все едно го няма

Куки погледна Тае и щом голямото момче също го погледна, малкия измести поглед и потръпна. Техьонг ядеше и гледаше Кук с усмивка.

Д: Стига го притеснява, ще те изгоня - удари Техьонг зад врата

Т: Извинявай - продължи да яде като си гледаше само чинията.

След като всички бяха приключили с вечерята си, всички тръгнаха да се качват нагоре, а Куки пита нещо Джин и хукна да бяга нагоре. Щом се качи на втория етаж почна да вика, меко казано.

К: Хьонг, изчакай малко

Техьонг бе точно пред стаята си и когато чу мъника си помисли че вика него, но Кук просто го подмина и отиде при Юнги.

Ю: Кажи сладурчо

К: Може ли тази вечер да спа при вас, обещавам няма да плача

След като Техьонг чу това се натъжи и си влезе в стаята.

Ю: Разбира се че може сладкишче и да плачеш пак ще може

К: Благодаря ти - целуна го по бузата, след което го прегърна

Г. Т. Т
Всяка вечер се чудя как да не заплача. Всяка вечер се обвинявам че нараних мъничето си и то сега заради мен страда. Незнам с какъв акъл отидох и го изнасилих. Като се сетя само той как плачеше и се дърпаше ми се къса сърцето. Незнам защо изобщо исках да спира да си играе и да се държи като дете, та това му е чара на него.

425 думи
[Редактирана]