Г. Т. Н
Бяха минали два месеца и половина. Куки бе в четвъртия месец вече, коремчето му бе пораснал доста. Той се радваше много и всяка вечер си милваше коремчето и говореше на бебчетата. Колкото до мъниците които се развиваха в него бяха 9. След като разбра, че ще са с едно повече, Куки беше още по-щастлив.Сега Куки и Тае седяха в стаята им и се гушкаха на леглото.
К: Бебчета кога ще се родите? - гледаше коремчето си
Т: Ще се родят беби, недей бърза. Все още не им е готова стаята.
Стаята на Куки я правеха детска стая. Бяха боядисали стените в светло синьо. Бяха купили шкафчета, за дрешките им. Бяха купили и за сега пет кошетчици. Стаята беше голяма, а кошетките не чак толкова и щяха да се съберат 9. Щеше да е доста трудно за всички. Къщата идваше малка, семейството им щеше да стане по-голямо и то доста. Всички мислеха за нова къща, но тя трябваше да е голяма, искаха да живеят всички. Затова всичките момчета, които ходеха на работа и събираха пари.
К: Хьонг, бебетата дали ще имат ушички и опашчици?
Т: Незнам беби, но и да имат и да нямат ще си ги обичкам всичките
К: Аз също ще си ги обичкам много. А мен ще ме обичаш ли?
Т: Що за въпрос е това, разбира се, че ще те обичам, ще те обичам и то много
К: Сега обичаш ли ме?
Т: Еми мисля, че е малко рано, незнам
К: Защо да е рано, не ме ли обичкаш?
Т: Не беби, просто като си заедно с някой, като двойка, не можеш от самото начало да го обичаш, трябва да мине време.
К: Аа, добре - усмихна се и целуна Тае по бузката - мен ще започнеш да ме обичкаш нали?
Т: Разбира се, теб кой не би те обичал - усмихна му се широко и му нацелува личицето - ще те изям
К: Не може - засмя се с широка усмивка
Тае също се усмихна като седна до мъника и направиха очен контакт.
Техьонг се бе сетил за първия път когато каза на Куки, че ще го изяде, сети се тогава колко страх бе видял в очите му, а сега се радваше, че го няма, и че на негово място е щастието.К: За какво се замисли хьонг
Т: За нищо
К: Кажи ми де
Т: Не съм се замислял за нищо, а сега искаш ли да влезем да се изкъпем?
К: Заедно?
Т: Да, защо не
К: Еми ние не сме се къпали никога заедно
Т: Нищо, няма да е лошо, ако сега се изкъпем
К: Еми, добре
Двамата станаха от леглото и влязоха в банята. Куки не беше много сигурен за това.
Тае почна да се съблича, а мъника го гледаше.
Т: Мъниче, ти няма ли да се събличаш?
К: Ще се съблека
След тези си думи и малкия почна да се съблича. След известно време двамата бяха само по боксерки. Тае си свали свойте и пусна водата и погледа половинката си. Куки също си събу бельото и отиде бързо при големия.
Т: Не бягай бебче - засмя се и го гушна
К: Срам ме е
Т: Ооо, няма защо любовче. Ние сме заедно не трябва да го има този срам - целуна му главичката
К: Добре - усмихна се на големия и го гушна силно
Т: Хайде срамежливо ела насам - дръпна го към водата и тя почна да се стича и по двамата.
Куки погледна Тае в очите и се усмихна, след което се засмя.
Т: Защо се смееш любовче
К: Сещаш ли се когато ме къпа и ти си намокри косичката, сега пак е същата - надигна се на пръсчета и го цунка по устничките.
Тае се усмихна и прегърна мъника като започна да му целува бузките, после цялото личице и накрая устничките.
630 думи
[Редактирана]
ČTEŠ
You are my baby bunny | Vkook
FanfikceКуки е зайче хибрид и е в сиропиталище. Той е единствения различен там и няма приятели. Но един ден щастието се обръща към него и го осиновяват. Четете и разберете :) Начало:08.10.2020г. Край:26.12.2020г. Редактирана ♡︎☺︎︎