You are my baby bunny | Vkook

1

Г. Т. Н
В едно сиропиталище в Сеул имаше едно момченце, което бе по различно от всички. Казваше се Джънгкук и бе зайче хибрид. Нямаше приятели, бе доста чувствителен, беше постоянно свит в някой ъгъл. Избягваше разговорите с когото и да било. Доверяваше се трудно.
Когато отиваха хора за да си осиновят някое дете, повечето са се спирали на Кук, но той е отказвал да тръгне с тях. Бе го страх че ще го наранят.

Днес бе пореден ден в който дойде човек да осинови дете и бе избрал Кук, но той пак се дърпаше.
Сега Джънгкук седеше в един от ъглите и чакаше да стане обяд и да го извикват да яде. Госпожата, която ги гледаше и на която Кук имаше доверие отиде до него.

(Госпожата-Г)
Г: Куки ела искам да те запозная с някого

(Джънгкук-К)
К: С кого?

Г: Еми ела и ще видиш

К: Добре

Куки стана и тръгна след госпожата, когато отидоха в кабинета ѝ имаше някакъв мъж седнал на стола.

Г: Куки седни до господина

Кук и това направи. Седна на стола до мъжа и се сви. Погледна госпожата, а тя му се усмихна.

Г: Куки това е господин Ким и той е дошъл да те осинови.

К: Не искам

Ким: Куки ако не ти хареса вкъщи ще те върна, обещавам

К: Всички казват така

Ким: Искаш ли да направим така, госпожата ще идва през ден и ти ще казваш на нея ако има нещо и дали ще останеш при мен.

К: Не искам

Ким: Нищо няма да ти правя сладур. Искаш ли да пробваме една седмица

К: Не

Ким: Защо, тук хубаво ли ти е

К: Не, но е по-добре

Ким: Моля те, ако ти хареса в нас и как се държа с теб ще останеш, а ако не ти ще те върна. Ще се опознаем и ще видиш че не съм лош

Г: Хайде Куки

К: Д-добре - каза тихо

Ким: Куки отиди си събери нещата и да тръгваме

К: Добре

Кук стана и отиде да си вземе нещата. Госпожата бе обяснила на Ким как се държи Кук, бе му обяснила най-важните неща.
Когато Кук бе готов отиде до кабинета, където се намираше вече новия му собственик. Той влезе бавно.

Ким: Готов ли си?

К: Д-да

Ким: Хайде тогава да тръгваме

Кук отиде и прегърна силно жената и се разплака.

К: Не искам

Г: Куки, трябва, ще навършиш 18 и ще те изхвърлим на улицата, по-добре от сега да имаш дом. Недей плака - изтри му сълзите

К: Не искам да си тръгвам

Г: Куки ще се виждаме

Ким: Хайде Куки - подаде си ръката за да я хване, Кук го бе страх, но я хвана - довиждане

Г: Довиждане

Ким и Кук излязоха от кабинета, както и от сградата.

Ким: Ела сега да отидем до моята кола и тръгваме

Когато стигнаха до колата Ким отвори вратата на мъника и той влезе. Ким се качи на шофьорското място и тръгна към тях.

490 думи
[Редактирана]