38

688 35 140
                                    

Бе станало вечер. На обяд не ядоха всички, а само Куки и Юнги, те ядоха в стаята на Джин и Джун. Сега най-големия се мъчеше да накара Куки да слезе и да вечеря.

Д: Куки хайде да хапнем в кухнята, на масата, тук не е удобно

К: Той ще е там

Д: Не няма сладък

К: Не искам

Д: Куки хайде

К: Ух......добре

Куки стана от леглото на големия и  хвана Джин за ръката.

Д: Така те искам слънце

Двете момчета излязоха от стаята. Куки почна да се оглежда за Техьонг. Когато слязоха долу седнаха на масата, а Куки се успокой че го няма. Джин сложи на всички да ядат. Момчетата почнаха да се хранят, а Куки почна да се чувства много некомфортно. Усещаше че някой го гледа. Затова Куки се обърна назад и през вратата на кухнята видя Техьонг, който се бе подпрял на дивана и го гледаше с интерес и лека усмивка. Мъника се стресна и погледна Джин.

К: Х-хьонг, той е тук

Д: Слади той каза, че ще си стой в стаята, няма го

К: Хьонг т-той ме гледа - насълзиха му се очичките и се обърна отново назад.

Тае продължаваше да го гледа с интерес. След като мъника се обърна, Джин го последва и се обърна също. Щом видя Техьонг му идеше да стане и да го убие. Тае щом видя погледа на Джин веднага се качи в стаята си.

Д: Няма го вече слънце

К: Д-да

Куки продължи да се храни и постоянно се обръщаше назад за да види дали все още е там и дали все още го гледа. През цялата вечеря Куки постоянно се оглеждаше. След като свършиха с вечерята си момчетата се качиха на втория етаж. Куки бе отишъл при Юнги и Джимин за малко. Хоби си бе отишъл в неговата стая, Намджун бе в стаята на Джин, а Джин бе пред вратата на стаята на Техьонг. Почука на вратата му и момчето от вътре отвори вратата.

Т: Кажи

Д: Ти нормален ли си? Знаеш ли Куки след като те видя знаеш ли колко безпокоен беше. Знаеш ли как го е страх бе?

Т: Съжалявам, исках просто да го видя. Липсваше ми

Д: Да беше мислил преди да го изнасилиш

Т: Аз наистина съжалявам за това което направих

Д: Не те ли беше малко жал когато Куки плачеше, не помисли ли малко

Техьонг нищо не каза и наведе глава.

Д: Ти си един глупак който не оценява това което има

Т: Явно...аз наистина много си обичам Куки и искам той да е щастлив

Д: Еми в скоро бъдеще незнам дали ще е щастлив, знаеш ли колко не спокойно спи вечер...не нали, защото изобщо не ти пука

Т: Пука ми и то много, точно за него ми пука

Д: Ти си един боклук който не заслужава нищо, даже и нашето приятелство

Тае се натъжи много. Джин си отиде в стаята и се преоблече след което легна до Джун.


490 думи
[Редактирана]

You are my baby bunny | Vkook Where stories live. Discover now