Бяха минали две седмици от както Кук и бебетата си бяха в къщи. Техьонг не можеше да се наспива, защото вечер седеше при малките, защото плачеха.
Сега момчетата закусваха, а Тае още малко и щеше да заспи.
Ч: Тае, след закуска си легни и почини, аз ще гледам малките
Д: Аз също, не си спал от толкова време, почини си
Т: Благодаря ви
Техьонг се наяде набързо и се качи горе в стаята си и легна да спи. Куки беше тръгнал нагоре и сега седеше до леглото. Легна внимателно до Тае и го гушна.
Т: Кажи Куки
К: Нищо, аз просто ще си те гушкам - цунка го по бузката
Т: Добре
Тае веднага заспа, а Куки го гледаше и се обвиняваше, че заради него Тае не може да спинка.
К: Спокойно Тае и аз ще ти помагам вече - каза тихичко, след което цунка големия по нослето и стана.
Куки излезе от стаята и отиде в съседната. Той седна на креслото което бе в стаята и се загледа в бебчетата, тогава видя че едното бе будно, стана и го взе внимателно като седна пак на креслото.
К: Здравей Джихьонг - цунка го по нослето, а то се усмихна - аз лоша мама ли съм бебче?
Бебчето просто се бе усмихнало и размахваше ръчичките си.
К: Много си сладичък - цунка му челцето - Вие дали ще може да се превръщате в зайчета? Ако можете ще е много сладко - усмихна се - защото ще сте много много мънички
Докато говореше на мъника Юнги мина покрай стаята и се спря пред врата и се загледа в Кук как говореше на бебчето.
К: Ако ти пипна ушенцето ще започнеш ли да плачкаш? Аз не искам да плачеш, защото и аз ще плача. Само ще ти пипна леко ушенцето, защото е много сладичко
Куки пипна ушенцето на мъника, а той просото се засмя, което накара и Кук да се засмее леко.
К: Гъделичкам ли те като ти пипам ушенцето? - усмихна се широко
Ю: Сигурно го гъделичкаш
Куки се стресна и погледна към вратата.
Ю: Извинявай, не исках да те стресна - влезе навътре и клекна до мъника - сладки са а?
К: Много
Ю: Аз до сега не съм ги държал, може ли да го взема за мъничко?
К: Да да - подаде го на големия с усмивка
Юнги го взе внимателно и се усмихна.
Ю: Толкова е мъничко
К: Нали, а хьонг вие с Чими защо си нямате бебчета?
Ю: Чим едва ли иска още, просто сме млади и ни се живее, но ще дойде момент в който ще си имаме и ние бебче
К: Ще сте сладки с бебенце
Ю: Така ли бе сладурчо
Докато двете момчета си говориха някое от бебчетата заплака и Куки ги погледна, след което стана и взе плачещото и почна да го люшка.
Техьонг веднага дойде и когато видя Кук с бебето в ръце се усмихна и отиде до него.
Т: Благодаря ти - застана зад него и го гушна
К: Няма защо - усмихна се
Ю: Техьонг ето ти бебето, а аз ще ви оставя
Тае взе бебето от ръцете на големия и го видя как се смее.
Юнги излезе от стаята като затвори врата и остави двете момчета сами.
Куки успокой мъника който държеше и се усмихна доволно на Тае.
Т: Браво беби - целуна го по устичката
К: Хайде остави Джихьонг и отивай да спинкаш
Т: Спокойно бебо
К: Отивай да спинкаш, заради мен не можеш да се наспиваш, хайде отивай
Т: Ще си взема и Джихьонг с мен
Тае излезе от стаята с бебето и отиде в своята.
К: Ама...
585 думи
[Редактирана]
YOU ARE READING
You are my baby bunny | Vkook
FanfictionКуки е зайче хибрид и е в сиропиталище. Той е единствения различен там и няма приятели. Но един ден щастието се обръща към него и го осиновяват. Четете и разберете :) Начало:08.10.2020г. Край:26.12.2020г. Редактирана ♡︎☺︎︎