68

508 35 49
                                    

Бяха минали две седмици от както Кук и бебетата си бяха в къщи. Техьонг не можеше да се наспива, защото вечер седеше при малките, защото плачеха.

Сега момчетата закусваха, а Тае още малко и щеше да заспи.

Ч: Тае, след закуска си легни и почини, аз ще гледам малките

Д: Аз също, не си спал от толкова време, почини си

Т: Благодаря ви

Техьонг се наяде набързо и се качи горе в стаята си и легна да спи. Куки беше тръгнал нагоре и сега седеше до леглото. Легна внимателно до Тае и го гушна.

Т: Кажи Куки

К: Нищо, аз просто ще си те гушкам - цунка го по бузката

Т: Добре

Тае веднага заспа, а Куки го гледаше и се обвиняваше, че заради него Тае не може да спинка.

К: Спокойно Тае и аз ще ти помагам вече - каза тихичко, след което цунка големия по нослето и стана.

Куки излезе от стаята и отиде в съседната. Той седна на креслото което бе в стаята и се загледа в бебчетата, тогава видя че едното бе будно, стана и го взе внимателно като седна пак на креслото.

К: Здравей Джихьонг - цунка го по нослето, а то се усмихна - аз лоша мама ли съм бебче?

Бебчето просто се бе усмихнало и размахваше ръчичките си.

К: Много си сладичък - цунка му челцето - Вие дали ще може да се превръщате в зайчета? Ако можете ще е много сладко - усмихна се - защото ще сте много много мънички

Докато говореше на мъника Юнги мина покрай стаята и се спря пред врата и се загледа в Кук как говореше на бебчето.

К: Ако ти пипна ушенцето ще започнеш ли да плачкаш? Аз не искам да плачеш, защото и аз ще плача. Само ще ти пипна леко ушенцето, защото е много сладичко

Куки пипна ушенцето на мъника, а той просото се засмя, което накара и Кук да се засмее леко.

К: Гъделичкам ли те като ти пипам ушенцето? - усмихна се широко

Ю: Сигурно го гъделичкаш

Куки се стресна и погледна към вратата.

Ю: Извинявай, не исках да те стресна - влезе навътре и клекна до мъника - сладки са а?

К: Много

Ю: Аз до сега не съм ги държал, може ли да го взема за мъничко?

К: Да да - подаде го на големия с усмивка

Юнги го взе внимателно и се усмихна.

Ю: Толкова е мъничко

К: Нали, а хьонг вие с Чими защо си нямате бебчета?

Ю: Чим едва ли иска още, просто сме млади и ни се живее, но ще дойде момент в който ще си имаме и ние бебче

К: Ще сте сладки с бебенце

Ю: Така ли бе сладурчо

Докато двете момчета си говориха някое от бебчетата заплака и Куки ги погледна, след което стана и взе плачещото и почна да го люшка.

Техьонг веднага дойде и когато видя Кук с бебето в ръце се усмихна и отиде до него.

Т: Благодаря ти - застана зад него и го гушна

К: Няма защо - усмихна се

Ю: Техьонг ето ти бебето, а аз ще ви оставя

Тае взе бебето от ръцете на големия и го видя как се смее.

Юнги излезе от стаята като затвори врата и остави двете момчета сами.

Куки успокой мъника който държеше и се усмихна доволно на Тае.

Т: Браво беби - целуна го по устичката

К: Хайде остави Джихьонг и отивай да спинкаш

Т: Спокойно бебо

К: Отивай да спинкаш, заради мен не можеш да се наспиваш, хайде отивай

Т: Ще си взема и Джихьонг с мен

Тае излезе от стаята с бебето и отиде в своята.

К: Ама...

585 думи
[Редактирана]

You are my baby bunny | Vkook Where stories live. Discover now