Спароу | Пленница на Звяра |

~

Знаех си, че не е от онези, които ще внесат мобилен телефон в изповеданията. Макгрегър беше прекалено стар и самомнителен, за да ползва модерните технологии. Играл беше мръсно срещу баща ми, без дори да допусне, че ще го спипат. А най-малко е мислил, че аз ще го спипам. Две години чаках търпеливо, за да го хвана точно когато е уязвим, беззащитен и сам в църквата.
След като си признах греха, свещеникът разбра, че ще чакам в другия край на изповеданията и ще приключа и с неговия живот. Не му беше останал изход. В пълно мълчание отчето пресмяташе всяко свое действие. Чух го как преглъща с мъка, пръстите му дращеха по дървения стол, на който седеше. Прехвърлих крак върху крак и обхванах едното си коляно с ръце, забавлявах се.
- Твой ред е. Дали имаш да ни споделиш някакви прегрешения отче?
Изпусна дъха, който беше затаил, и все едно рязко въздъхна.
- На изповед не се прави така.
- Ама аз ли не го знам, мамка му - изсмях се. - Този път ще е така, няма да е както винаги. Затова...
Избърсах преградата помежду ни с ръкавицата си и го видях, че трепна от другата страна.
- Цял съм в слух.
Чух как мънистата на падналата от ръката му броеница изтракаха и как изскърца столът му, когато коленичи да я вземе.
- Аз съм Божи човек - опита се да ме вразуми.
Побеснях от възмущение. Божият човек беше и човек, който издава споделени в изповеданията тайни.
- Никой не знаеше къде се намира баща ми всеки вторник в десет вечерта. Знаели са само той и любовницата му. И ти - провлачих. - Били Бебчето Крапти е проследил баща ми и го е заварил беззащитен и невъоръжено заради тебе.
Отчето отвори уста с намерение да спори, но я затвори рязко, размислил в последната минута.
Някъде в далечината лаеше куче, някаква жена хокаше съпруга си в задния двор на дома им. Класически спомени от Южен Бостън за хората, които познавах, преди да се преместя да живея в небостъргач и да се самоизобретя наново.
Макгрегър преглътна, печелеше време.
-Трой, синко...
Станах, избутах нагоре ръкави.
- Достатъчно. Излизай.
Няколко секунди остана неподвижен, затова извадих ножа и шумно разсякох мрежата. Пъхнах ръка в неговата част на изповеданията,
пипнах го за бялата якичка и издърпах главата му през дупката, така вече можех да го огледам едно хубаво. Сивата му, мокра от пот коса стърчеше във всички посоки. Ужасът в очите му ме развесели. Тясната му тънка уста беше зейнала като на уловена риба.
-Моля те, моля те, Трой. Моля те. Умолявам те, синко.
Не повтаряй греховете на баща си - заопява той. Изплака от болка, когато го издърпах по-близо до лицето си.
- Отваряй. Шибаната. Изповедания. - изрекох бавно всяка дума, сякаш сама по себе си е изречена.
Чух мазното щрак, докато бърникаше по вратата. Юмрукът ми пусна косата му, двамата излязохме. Макгрегър застана пред мен, беше няколко сантиметра по-нисък. Набит, потен, продажен тип, който го играеше Божи пратеник. Тъп майтап!
- Наистина ли ще убиеш свещеника си - поинтересува се опечален.
Свих рамене. Не бях професионален убиец. Теглил бях дебела червен граница малко преди убийството на хора, само че тук въпросът си беше личен. Ставаше дума за баща ми. Човека, който се грижеше за мен, докато майка ми пиеше на поразия по време на разпродажбите на "Блуминг-дейлс" и по неделните коктейли. Жената до такава степен отсъстваше от живота ми на възрастен, - че на практика бях осиротял откъм майка. Баща ми най-малкото заслужаваше приключва на случая.
-Същият си като тях. Имах те за различен. За по-добър - взе да бие на вина Макгрегър.
Свих устни. Работата ми нямаше нищо общо с ирландските гангстери. Излишно ми беше федералните пълзешком да обкръжават задника ми, щом някой пръдне в моята посока, и със сигурност не проявявах никакъв интерес към отговорностите на гангстерските водачи и редниците им. Вълк единак бях, ако се налагаше да осигуря необходимата помощ на клиентите си, наемах по някой сътрудник. Между мен и клиентите, колегите и враговете ми нямаше посредници. А най-важното беше, че се движех безпрепятствено и неуловимо под радъра.
Отец Макгрегър трябваше да плати за греховете си. Той вече трябваше да е мъртъв - съпътстваща жертва, обаче не се появи на мястото, когато спипах оня тип, на когото отчето беше изпяло баща ми, Бил Крапти. Нещастникът.
Сега се налагаше да свърша работата в проклетата църква.
- Не се бави - помоли той. Кимнах мрачно.
-Винаги си бил истински негов син. Носиш гените на ирландски гангстер, в кръвта ти тече неговата безмилостност - въздъхна, протегна ръка към мен.