Спароу | Пленница на Звяра |

Част 2

Носеше официален костюм и елегантни кожени обувки. Леденият му поглед разбиваше защитните ми стени, оголваше ме и ме разкриваше такава, каквато бях – нажежено кълбо от нерви.
-Махни ръцете си да те огледам – нареди остро Бренан. Досега не ме беше поглеждал два пъти. Нито през осемнайсетте години, в които живеехме в един и същ квартал, нито през последните десет дни. За пръв път показваше такова лично отношение към съществуването ми.
В деня на нашата сватба.
-Изглеждаш красива – каза отчуждено.
-Благодаря – най-накрая успях да отговоря, въпреки че ми беше накипяло, изпитах странно задължение и върнах похвалата: - И ти изглеждаш прекрасно.
- И кака разбра? Не си ме погледнала нито веднъж, откакто влязох. – Гласът на Бренан беше леден и не внушаваше желание за общуване, но звучеше сякаш наистина го е грижа. Предпазливо вдигнах брадичка и го погледнах в очите
-Много добре – повторих, без следа от искреност в гласа си. В ума ми зазвъня камбаната, предупреждаваща за бедствие.

Той имаше проблемно минало.
И го чакаше бедствено бъдеще.

А аз щях да стана част от настоящето, независимо искам ли го, или не го искам.

-

Конър, Шери, всички там, изчезвайте навън – нареди годеникът ми, докато не спираше да ме оглежда. Сплетох пръсти и усетих как устата ми пресъхва. Този мъж беше опасен и за него бях проблем.
Проблем бях, защото преди десет дни най-неочаквано ме беше извлякъл от дома ми, завлякъл ме беше в своя луксозен пентхауз, където ми заяви, че сме щели да се женим.
   Точно така, Трой Бренан беше социопат и не си правеше труда да крие природата си, нито си слагаше маска, когато се показваше пред света. Гледах към бъдещия си съпруг, очаквах да направи нещо. Не бях сигурна защо, по дяволите,
иска да се жени за мен. Израснали бяхме в един и същи район на Бостън. Хората наричаха Трой „Отговорника“. Той отговаряше за разрешаването на проблемите. Можеше да намали наполовина присъда в затвор и за часове да подправи паспорт. И по някаква неизвестна причина господин Отговорник беше избрал да се ожени за мен.
-Защо избра мен, Трой? Една дума не си ми казал през всичките години, в които живеехме на една улица – Изви вежда, изражението му казваше: „Виж ти, мамка му. Ама тя можела да говори“
  Закопча сакото на костюма си с една ръка, провери телефона с другата.
-Трой? – отново попитах. Този път вдигна поглед към моя. – Защо избра мен? Дори не се познаваме – гневно поех въздух.
-Да, ами… - не спираше да натиска бутоните на телефона. – Близостта се надценява. Колкото по-малко познаваш някого, толкова повече ти харесва, така става обикновено.
  Гледах го гневно изпод новите си фалшиви мигли, опитвах се да реша дали е хубав. Против природата ми беше да се вържа на привлекателността му на лошо момче и влиятелен, богат гангстер.
Гъстата му черна коса – беше оформена в скъпа прическа с гладки и фини краища. Имаше най-бледите, ледени сини очи. Предизвикателната ехидна усмивчица, която постоянно играеше на лицето му и ни казваше колко незначителни сме в сравнение с него.
-Може ли да работя? – попитах напрегнато. Приближи се на стъпка, дъхът му падаше на лицето ми.
-Можеш да се занимаваш с каквато там шибания те влече. Имаш голяма свобода. Усетих, че устните му обхождат извивката на врата ми и застинах.
-Но едно да ти е ясно, става ли въпрос за мъже, аз съм единственият, който ще те чука. Не ме пробвай тука, иначе последствията ще са много сериозни за теб… и за него.
-Щом имам чак такава свобода, защо Конър постоянно ми върви по петите?
-Защото защитавам онова, което си е мое.
-Не съм твоя собственост Бренан. – казах, присвила вежди и вбесена.
-Фактът, че си в сватбена рокля и носиш моя пръстен на ръката си, адски те опровергава – отвърна равно и невъзмутимо. – Но дори и да не беше моя собственост, с враговете, които съм си спечелил, всеки, който е свързан с мен, има нужда от закрила. С твое позволение. – Обърна се и тръгна към вратата.
-Няма да ти се размине това, което ми причиняваш, да знаеш – извиках след него, впила поглед в широкия му гръб.
Точно тук грешиш, Рижавелке. На мен всичко ми се разминава. Винаги.
Той да не би да се беше обърнал към мен с „Рижавелке“?
-Вече и прякор ли си имам? Този брак не е истински, Бренан. Няма значение какво ще се случи в църквата този следобед.
  Тези думи най-накрая го накараха да реагира. Обърна се към мен. Ледените му сини очи пронизваха зеления ми поглед.
-Скъпа ми бъдеща съпруго… - ехидно се подсмихна – Ако си въобразяваш, че ще ми създаваш проблеми, пак си помисли. Недей да подлагаш на изпитание търпението ми, защото ще откриеш, че изобщо нямам такова.