Спароу | Пленница на Звяра |

Глава десета - Част 1

ТРОЙ

Веднага трябваше да си отнеса задника в Маями. Решил бях да взема със себе си и Спароу.
От няколко месеца Пади агонизираше в последен стадий на рак, на улицата се говореше, че няма да изкара лятото. Събирах си куфара, когато на вратата на спалнята ми цъфна Кат. Сдържах се да не извъртя очи.
-Здрасти, миличък - дрезгаво поздрави и облиза устни. - Майка ми каза, че жена ти е навън, а Брок взе Сам от училище, за до го води на пазар, реших да намина да те поздравя.
-Какво искаш?
-Най-вече теб - направи стъпка напред. Кучката нямаше никакво право да е тук.
-Къде отиваш, Трой? За колко време? В петък не дойде да ме видиш. Имаме уговорка. - Настоятелна беше.
-Брок, изглежда, ти е бесен. Пак ли си започнала да се държиш зле? - не отговори
-Това.... - посочих помежду ни - е просто чукане. Не го забравяй. Отдели повече време на семейството си.
-Ами нали ти си моето семейство, скъпи. И откога изобщо ти пука за Брок? Стига скъпи. Изключено е Пипи Дългото чорапче да ти създава занимания между чаршафите. Виж ги само как са изпънати. Съмнявам се, че изобщо спи в едно легло с теб.
Сграбчих я за косата и я завъртях, тръшнах я по лице в стената и се долепих до задника й.
-Най-добре си затваряй устата. Освен за свирки за друго не става и никога не е ставал, а даже и това става досадно.
-Дори не си я чукал още, нали?
-Откачена. - Усетих киселия вкус на нетърпението и гнева си върху езика. - Да не би отново да пиеш?
-Трезва съм като монахиня. Дойдох да ти напомня, че си все още мой, нищо повече.
По-сбъркала нямаше как да е. Не бях нейн. Такова нещо никога не е било. Нямаше и да бъде. Повече.
-Забрави з нея. Никога няма да бъде твоя.
-Кучка.
Дръпнах нагоре ръба на роклята й, с рязко движение свалих бельото й. Затворих очи и по някаква откачена причина, докато свалях ципа на панталоните, си представих, че с мен е жена ми.
Взех Каталина изотзад, удрях се с шляпане в задника й, а тя започна да вика името ми.
-Млъквай - наредих. Гласът й ме накара да си спомня, че не съм с жена ми.
Кат едва имаше време да се обърне и да ме погледне, когато затворих ципа на панталоните си.
-Омитай се от дома ми и повече да не съм те видял тук. - наредих. - Приключихме. Минах покрай нея, отворих вратата и й кимнах да се омита. Каталина изпуфтя и тръгна да излиза. Щом си тръгна отидох до шкафа с алкохол. След няколко минути врата се отвори и вътре връхлетяха Конър и Рижавелката. Рижавелката изглеждаше бясна, опитваше се да измъкне лакътя си от ръката на Конър. Очите ми се насочиха право към ръката й, уловена между яките му пръсти, и той веднага разхлаби хватката.
-Какво става тук, мамка му?
Спароу изтича до ъгъла на дневната. Нещо се беше случило между тях двамата и в стомаха ми се надигна неспокойно чувство. Спароу насочи мобилния си в неговата посока.
-Замерих го с телефона си по лицето - каза Спароу.
Изпънах рамене и напъхах сковано ръка в джоба си, знаех, че трябва да я държа там, ако не исках да разкрася допълнително вече нараненото лице на Конър.
-Би ли пояснила?
-Улови ме за лакът пред приятелките ми и сега имам синина. - Спароу протегна ръка, показа се голя, мораво-зелен кръг около снежнобялата й кожа.
Стиснах зъби.
-Имаш се за мой господар, знам, мислиш, че ме притежаваш, че можеш да ме съсипеш, не се страхувам. Няма да позволя да ме притискат, било ти, било някой от хората ти. И няма да ме докосват без мое позволение. - Изстреля последните думи като гореща лава.
Пристъпих към нея, с всеки сантиметър тялото ми се бореше с желанието да се хвърля на Конър и да размажа главата му в плочките от гранит. Прокарах кокалчетата си по наранената й кожа. Тя се отдръпна.
-Това включва и теб трой.
-Качвай се горе и си събирай багажа - заповядах, престорих се, че не ме е заболяло когато ме отхвърли пред двамата ми служители.
-Никъде няма да ходя. Не мърдам, без да ми кажеш защо, кога и къде - настоя Спароу. - И за твое сведение дори ти нямам телефона.
-За последен път те моля любезно. Качвай се горе и си опакова багажа, ясно?
Размаха ми пръст, обърна се и се заизкачва по стълбите. Чак когато я чух как започва да тръшка шкафчетата в спалнята - за да не е по-назад, естествено - осъзнах колко съм се притеснявал, че може и да не ми сее подчини.