Спароу | Пленница на Звяра |

Част 4

Разменихме си обетите пред четиристотин гости, всичките разчувствани и радостни. Не изглеждаше Бренан да сияе от удоволствие заради насоченото към него внимание, но и не изглеждаше да е и много разочарован.
-Тъй като сте заявили намерението си да сключите брак, съединете десните си ръце и заявете съгласието си пред Бог и Неговата църква. – Ахнах когато младоженецът улови малката ми ръка в своята и здраво я обви.
-Аз, Трой Джеймс Бренан, вземам теб, Спароу Елизабет Рейнс, за моя съпруга.
Лицето ми беше безцветно, в него не беше останала и капка кръв, нито живот. Свещеникът се обърна към мен и ме помоли да повторя думите му.
-Аз, Спароу Елизабет Рейнс, вземам теб, Трой Джеймс Бренан, за мой съпруг.
Част от мен искаше да се развика на всички насядали пред нас идиоти, да им се нахвърля гневно. Бях на двайсет и две. Той беше на трийсет и две. Никога не бяхме излизали на среща. Почти не си бяхме говорили.
Колебливата ми връзка с човечеството преживя нов срив, когато кумът на Бренан му подаде пръстена ми.
-Приеми този пръстен като знак за моята любов и вярност. В името на Отца, Сина и Светия дух. – Бренан наниза пръстена на пръста ми.
Когато дойде моят ред, изстрелях думите на автопилот. Взех пръстена на съпруга ми от възглавничка, която държеше малко момиче и пъхнах халката на пръста му с трепереща ръка.
-Може да целунете булката – обяви свещеникът с доволна усмивка, когато всичко беше приключило. Бренан не ме изчака да се помръдна или да овладея емоциите си. Усмихна ми се алчно, приближи се към мен, наведе главата си, улови ме за тила, сякаш вече го е правил стотици пъти. Вкусът му избухна в устата ми, щом устните му премазаха моите. Изненадващо топли и безпогрешно мъжки, той завладя устата ми. Обгърна ме с ръцете си , широките му рамене закриха лицата ни от тълпата, която стоеше на крака и ръкопляскаше. Устните му напуснаха моите. Зашариха по едната страна на лицето ми, оставиха следи от горещия му дъх по кожата ми, накрая спряха до ухото ми.
-Престори се на щастлива или ще ти стъжня живота най-основателно. Когато се отдръпна назад и ме погледна отвисоко, примижах срещу него, но не го изритах в топките с острите си токове, както отчаяно ми се искаше.
-Ясен ли съм? – сведе брадичка. Преглътнах.
-Да
-Добро момиче. Сега да се ръкуваме с този и онзи, да разцелуваме бебетата и да се върнем в лимузината. Имам изненада за теб.

                              *     *     *

През следващия час играех ролята, за която бях избрана. Ръкувах се, усмихвах се и прегръщах хора, които не познавам. Видях Брок, Сам и майката на Сам минути преди да се качим отново в лимузината. Малкото семейство вървеше към нас, за да ни пожелае всичко най-хубаво. Брок беше впечатляващ, затова не биваше да се изненадвам от факта, че съпругата му също беше зашеметяващо красива. Имаше гладка кожа, безкрайни крака и извивки, които не знаеха свършек. Косата й беше къса, с цвят на кафе и оформена в стилно френско каре. Съпругата на Брок се поклони ниско.
-Адски хубав младоженец си. – Унесе се да го целува по лицето, лекьоса с червило челюстта му. – И каква прекрасна булка. Аз съм Каталина Грейстоун. – Ръкувахме се.
-За мен е удоволствие – излъгах, на лицето ми беше замръзнала широка усмивка. – Аз съм Спароу.
-Ето това вече е рядко име.
-Ето това вече е предсказуема реплика – хич не  я забавих аз. Бренан изви вежда. В студените му сини очи заигра присмех. Допадаха му моите отровни заяждания, така се оказваше.
-Добри ми приятелю – каза Брок на Трой и го тупна по рамото. – Чудесна церемония, прекрасна булка. Грижи се за нея.
Трой отмахна трошица от устните си, огледа тялото ми сякаш е десерт.
-Това възнамерявам.
-Радвам се, че се запознахме, госпожо Бренан – кимна ми Брок, без да издава факта, че вече сме се срещали.
   Влязохме в лимузината, с която стигахме до историческото имение, където гостите щяха да отпразнуват фалшивата ни сватба. Докато се включвахме в натовареното движение в Бостън, Трой ми подаде голяма, дълбока бяла кутия, завързана с розова панделка от сатен.
-Подарък за теб от мен – рече равно.
Внимателно взех кутията от ръката му и развързах панделката. Застинах, изпълнена с подозрения, вдигнах поглед към него.
-Съжалявам, аз не съм ти взела нищо – пренебрегнах хищническия му поглед – Както знаеш, сватбата стана набързо.
-Ще оцелея – увери ме без никаква емоция в гласа си.
Така е, за нещастие. Прехапах устни, за да потисна резкия отговор.
Нетърпеливо махна с ръка.
-Мамка му, Рижавелке. Разопаковай проклетото чудо.
Разгънах хартията. Кръвта ми замръзна. Подаръкът ми представляваше комплект оскъдно и вулгарно бельо. Кожа, мрежа и тем подобни боклуци. По каменното лице на Бренан се появи насмешлива усмивка.
-Какво е това? И едно благодаря ли няма да кажеш? – Поклатих глава, за да му покажа да не се надява.
-Имаш нужда от кожени сутиени, за да ти стане ли? Не предполагах, че си клише, Бренан.
-И аз не бих предположил, че така ще ми отговаряш. Не се притеснявай, пиленце. Ще имаме много време да се опознаем - замълча за кратко - Бельото не съм го избирал аз.
-Така ли? – примигнах бавно.
-Не съм… - Приведе се напред, приближи уста към моята. – Моята любовница го е избрала.
Прехапах устни, опитах се да не се нахвърля на съпруга си. И точно в този момент лимузината спря. Трой излезе пръв, подаде ми ръка. Не помръднах, пренебрегнах жеста му.
-Не забравяй да се държиш любезно.
-Както и да е. Прекрасно – измърморих аз и плеснах ръка в неговата.
-А на мен ми харесва как не се предаваш – тихо добави той, докато вървяхме като двама влюбени, каквито не бяхме. – Нямам търпение да проявиш част от тази борбеност и в леглото ми.