ТРОЙ
Няма нищо по опасно от човек, който няма какво да губи. Затова наех Спароу да работи в „Руж Бис“, макар да бях наясно, че така ще е близо до него.
Останалата част от почивните дни от седмицата поставих на забавления, като да пич в кабинета си, да кроя планове как да разруша Роуан и да мисля как ще излапам съпругата си.
В понеделник Брок влезе в кабинета си в „Руж Бис“ – не, край с това, моя кабинет. Аз бях този, който плащаше сметката за това място. Стоеше на прага, скръстил ръце на гърдите си, оглеждаше стъкленото бюро , сякаш съм нахлул в пространството му.
-Приличаш на парцал – изплюх клечката за зъби и издърпах стола на колела назад, за да го огледам по-добре. – Тежка нощ с госпожата, така ли?
-Майната ти.
Ухилих се. Кимнах към стола пред бюрото, поканих го да седне.
-Имах трудна сутрин. Имаш ли нужда от мен? – попита.
-Патрик Роуан. Искам да знам какви връзки са му останали в Бостън.
-Роуан? – Намръщи се. – Защо?
-Намери начин да се свържеш с втората му съпруга – пренебрегнах въпроса му.
-Скапва се от рак, знаеш. Остави го намира.
-Ще му погостувам в Маями.
-Сигурен ли си? Не ми харесва да тормозиш умиращ от рак.
-Не ти плащам да ти харесва, Брок. Плащам ти да изпълняваш заповеди. Направи каквото поисках. Впрочем… - прокашлях се – Наех жена си да работи тук.
-Да работи? Тук ли? – Кимнах бавно.
-Ммм – Брок ме оглеждаше внимателно, изучаваше лицето ми. – Е, напрежението помежду ви голямо ли е?
-Не ти влиза в работата, но не е. Добре сме.
-Ами Пиер? Създаде ли й проблеми?
-Кой? – тогава се сетих, че пътническият ми агент ме чака на телефона. -Да, искам да купя два билета първа класа за Маями…
YOU ARE READING
Спароу | Пленница на Звяра |
Romance"Дребничка е, но и свирепа също." Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на убит мафиот. Разбивач на сърца със стоманеносини очи. Човекът, който може да ти свърши всяка работа - законна или не. А, да, той е и моят нов съпруг. Спароу...
