Спароу | Пленница на Звяра |

Част 2

Улицата гъмжеше от преминаващи коли и пешеходци. Трой се приближи до лъскавото си мазерати. Носеше неотворен чадър, но не забърза, нито ме погледна, когато се втурнах напред, за да не се намокря.
Със стиснати устни гледах към прозореца, докато колата се движеше през бостанския трафик в петък вечер.
-Можеш да разкараш самодоволното хилене от физиономията си – с периферното си зрение виждах колко се забавлява. – Грубостта не ме впечатлява.
-Трой Бренан. Приятно ми е да се запознаем. За всичко си има първи път.
-Може би това… - посочих с пръст между нас. – Ще бъде първият път, в който ще разбереш, че не всички жени са златотърсачки, скучни и картонени като тези, с които си се срещал досега.
-Ако бях на твое място, нямаше да изгоря всички мостове към моето благоразположение. – Ехидното му ухилване се превърна в по-широка усмивка. – Тази вечер ще ми поискаш нещо Рижавелке.
-Откъде си толкова сигурен?
-Защо се съгласи да вечеряш с мен.
Въздъхнах.
-Добре, имаш право. Имам предложение, което трябва да обсъдя с теб.
-По-късно – каза Бренан и реших да не настоявам.
-Как е кракът ти днес? – попита неочаквано той.
-По-добре – отвърнах веднага, щом осъзнах какво съм направила си прехапах устната. По дяволите.
-Имам много недостатъци, но не съм идиот. Разбрах, че си се порязала в сватбената ни нощ, за да не стане бракът ни истински. Носеше мои чорапи, а кръвта по бръснача ми беше откровена улика. Не съм изнасилвач, Спароу.
-С цялото ми уважение, Бренан, но с твоето досие реших да съм предпазлива, за да не съжалявам после.
-С моето досие ли? Моля те, би ли ме осветлила за какво, по дяволите, говориш? И престани да ме наричаш Бренан. Аз съм ти съпруг, не съм ти шеф.
-Мисълта ми е – заобяснявах се аз, - че да плашиш жена със секс е отвратително. Не исках да ме докосваш.
-Щом това ти помага да спиш нощем, Рижавелке. Но ако си спомням добре, в сватбената ни нощ  украси боксерките ми така, сякаш съм торта за рожден ден.
-Благодаря за поетичната аналогия. И все пак не искам да спя с теб.
-Напротив, искаш. Сутринта очите ти шареха и видяха в какво състояние съм. Отъркваш се в мен при всяка възможност. – Дясната му ръка се насочи към скоростите, спря се над бедрото ми, но не го докосна. – А снощи ме целуна и простена името ми. Ти.
По дяволите, станало беше много горещо. Чувствах топлината на кожата му дори през тъканта на роклята.
-Готова си, Рижавелке. И искаш да преспиш с мен. Жалко само, че искаш да го направиш с мъж, когото мразиш.
Поклатих глава.
-Невероятно.
-Любовта и омразата си приличат в много отношения.
-Има ли начин да те обичам далеч от мен? – сопнах се.
-Няма, но можеш колкото си искаш да ме чукаш с омраза.
Прилив на топлина се вля в слабините ми. Трой Бренан беше съвършено доволен, докато говореше мръсотии, а аз се засрамвах само като си помисля за секс. Реших да сменя темата.
-Ще пропуснем резервацията си при това движение. Може би трябва да забравим за вечерята. – Колкото по-малко време бяхме заедно, толкова по-добре беше.
-Не ми трябва резервация. Аз съм собственикът на ресторанта. Ще ни обслужат и в четири сутринта ако искам.
И хоп, в трафика се отвори пролука. Трой профуча светофара. Отивахме в „Руж Бис“.
-Може ли да ми кажеш малко повече за причините, заради които се ожени за мен, Трой?
-Когато беше на девет, а аз на деветнайсет, имаше сватба. Пади и Шона Роуан, помниш ли ги?
Преглътнах с мъка. Пади Роуан оглавяваше списъка ми с гадняри , един от първите двама там, заедно с мъжа до мен. Разликата беше, че аз мразех Трой и исках да излезе от живота ми, а Пади? Исках Пади да е мъртъв.
-Помня.
-Семейството ми седеше на една маса с твоето. Ти седеше срещу мен. Не ти обръщах много внимание. Ти беше на девет, което си беше прекалено извратено дори по моите стандарти.  Реши да ме убедиш да танцуваме.
-Ти се съгласи. – Спомените ме връхлетяха.
-Ти си умираше танцуваш бавен танц. Дори по онова време ти бях първи.
Трой паркира мазератито в средата на улицата, излезе и метна ключовете към момче, което паркираше колите, но в този момент се беше облегнало на стената и пушеше цигара. Момчето улови ключовете с ръка, метна цигарата и изтича до вратата на мазератито откъм мястото на шофьора.
Трой бързо заобиколи откъм моята страна на колата и отвори вратата. Излязох, приех ръката му, после ме прихвана през кръста и аз го оставих да ме води към ресторанта.
-Вече не си на девет – каза той дрезгаво, докато влизахме с плавна стъпка.
-Благодаря на Бога за това.