Спароу | Пленница на Звяра |

Глава четвърта - Част 1

Трой

Поканата за вечеря беше прищявка, за която можех и да съжаля. На среща да я водя? И за какво по дяволите?
Взех си душ, оставих водата да измие остатъците от противния ми ден и изобщо не ме беше грижа дали ще ме последва в леглото.
Признавам, че бях леко заинтригуван, когато в нощта на сватбата излезе от банята и показа кръвта. Видях чорапите й, лекото й накуцване. Умишлено се беше наранила, за да печели време. Избрала беше болката пред унижението. Спароу Рейнс имаше хъс за битка и това събуди любопитството ми. До такава степен се заинтересувах, че реших да проверя докъде стигат границите й.
Секси подаръкът не беше моя идея. Беше го избрала любовницата ми и щеше да си плати за това, че толкова е прибързала да разстрои Рижавелката.

Докато стигна до офиса на „Руж Бис" вече приличах на парцал. Влязох вътре, а онзи си седнал зад бюрото и си пише на лаптопа. Брок се грижеше за законната част на делата ми. Кучият син можеше да се изявява като полеви доктор и да провежда детоксикацията на наркоманите със същата вещина, с която аз размазвах физиономии.
-Калта падна ли на вентилатора?- попита, без да вдига поглед от таблицата на екрана. Отворих едно от чекмеджетата на шкафа за документи и измъкнах найлонова торба с инстантен лед.
-Премазах краката им с бухалка - изсумтях, стиснах торбичката и притиснах леда към синината на главата си.
Брок не спираше да пише.
-И си разстроен, понеже повече няма да могат да ходят, така ли? - звучеше скептично.
Разстроен съм, защото си съсипах бухалката.
-Новата ти жена знае ли колко си болен? - гласът му беше изпълнен с неодобрение.
-Вероятно половин мозък стига да се сети - наум добавих, Но жена ти знае точно колко болен съм.
-Не се чувствай задължен да се държиш като задник с нея- Говореше за Спароу - Не е направила нищо, достатъчно е това, което си направил с майка й.
- Гледай си шибаната работа, Грейстоун. - И преди да каже каквото и да било излязох през вратата.

***

Краят на ужасния ден беше посещение при Каталина. Каталина беше петъчното ми удоволствие и любовница от много години. Посещението тази вечер беше непредвидено.

В петък вечер Брок работеше до късно в ресторанта. Винаги имах грижата да е допълнително зает в тези дни, за да мога да се позабавлявам с жена му, но част от мен всъщност искаше той да научи.
-На колене - заповядах студено, щом тя влезе в тъмната си спалня.
Каталина се стресна от присъствието ми, но коленичи. Приближих се към нея и тръшнах вратата, за да не чуе синът й. Свел поглед надолу, разкопчах панталона си.
-Действай.
Tя не помръдна. Кучката искаше да си играем, а нямах желание.
-Не. Първо съм аз - гласът й беше треперлив.
Улових в юмрук косата й и я прибутах към себе си.
-Ако не искаш, Спароу ще те замести. Мислех да й направя едно пробно.
Устните й се свиха, пое дъх, после насочи лицето си към члена ми. Треперещата й ръка обви ствола ми.
Заплахата свърши работа. Кат имаше проблем и проблемът бях аз. Аз бях нейната амбиция, нейната любов, нейната омраза и всички други чувства, които заемаха малкото й сърчице. Беше тъжно, но истина.
Свърших и закопчах панталона още преди да си е избърсала устата с опакото на ръката си. Отпусна се на пода и вдигна поглед, за да види дали ще върна услугата. Тръгнах към вратата, тя отлепи поглед от лицето ми, изпълзя по пода и ме сграбчи за крака.
-Не отивай при нея.
Тя, изглежда, не даваше и пукната пара, че синът й е долу и би могъл да я чуе. Наскоро беше започнала да реве. Много. Ревеше, когато се чукахме, ревеше, когато не го правехме, и най-вече ревеше, когато си тръгвах.
-На нищо не приличаш.
Тя подсмъркна, сведе глава.
-Убива ме, че сега си с нея.
-Не се навирай в моите работи, Кат. Имаш дете, за което да се грижиш, и живот извън този скъп апартамент. Можем да спрем ако ти идва в повече. Съпругът ти има каквото имам и аз.
-Не, не. Нямам против. Аз просто... разбираш ме, ти се ожени и...- затвори очи с тежка въздишка. - Имаш право - стана и междувременно издокара една лукава усмивка. - Просто трябва да свикна с положението.
Когато излизах, Сам беше в дневната, гледаше анимационно филмче, стиснал плюшено мече.
-Довиждане, господин Трой - измърмори той почти на себе си.
Изсумтях в отговор.
Бях световен измет.
Най-големият боклук на планетата.
И все пак не можех да се сдържа.

Здравейте! Съжалявам, че напоследък не качвам нови глави, просто имам твърде много за учене. Надявам се да ви е интересно и да не ви е омръзнала книгата. Обичам ви! ♡♡♡