Спароу | Пленница на Звяра |

Глава седма

                               СПАРОУ

Пияна от щастие и в небесата от радост, едва се сдържах, докато  пътувахме към вкъщи.
Буквално подскачах на мястото си до Трой. Той клатеше глава и през повечето време не ми обръщаше внимание, но понякога, когато го стрелвах косо с поглед, го хващах, че се усмихва на себе си.
В асансьора изучавах лицето му. Търсех, задавах си въпроси…
-Не ти е все едно.
-Стига глупости – намръщи се той.
Да, изобщо не му беше все едно, затанцувах нагоре по стълбите и влязох с танцова стъпка в спалнята. Трой се забави, за да си налее още едно уиски и да заключи входната врата.
Няколко минути по-късно усетих Трой да влиза в спалнята, стоях с гръб към него. Извадих пижамата си от шкафчето, канех се да вляза в банята и да се преоблека.
Трой направи стъпка към мен, после още една.
Тялото ми пламна от горещина. Нещо накара пространството между бедрата ми да потрепери, прилив на топлина се разля ниско в стомаха ми.
Високите от пода до тавана прозорци бяха замъглени от пара, а дишането ми стана тежко. Продължавах да стоя с гръб към него и знаех, че обърнех ли се, бих поддала.
Той застана зад мен, но не ме докосна и по някакъв начин това ме накара да го желая по-силно. Затворих очи и поех дълбоко дъх.
-Наведи се – нареди той, устните му се притиснаха зад ухото ми. Усетих пръстите му, които се спуснаха по гърба ми, разкопчаваха бавно роклята ми, умишлено докосваше гръбнака ми. Придърпа ме през кръста по-близо, задните ми части се одариха в слабините ми.
Роклята ми се свлече на пода. Той изрита дрехата настрани и с пръст проследи ключицата ми.
-Разтвори си краката.
Подчиних се.
-Как е магическото ти неразположение тази вечер? – подразни ме той.
Простенах, извих гръб, за да прилепя още повече тялото си към него.
-Кажи ми, че не го искаш. – Езикът му ме парна по ухото, докато ръката му се спускаше към стомаха ми. – Кажи ми, че все още не си готова, че искаш да спра.
-Ще има ли значение?
Кимна в знак на потвърждение .
-Не спирай – едва успях да прошепна, самоконтролът ми се изпаряваше.
Трой се отпусна на колене зад мен. Главата му изчезна между бедрата ми, а после наклони назад глава и притисна устни нагоре към бельото ми. Целуна ме долу през памучната тъкан.
-И така това – пръстът му премина по гънките ми, над бикините ми – ме е очаквало през цялото време. Някой докосвал ли те е там?
Замислих се за ужасния ден, когато друг го направи въпреки молбите ми, и за всички дни, в които го повтаряше. Поклатих глава отрицателно.
-Лъжеш- каза той, като гласът му изведнъж стана рязък. – Умея да подушвам от километри, когато ме мотаят. Затова разказвай, кой беше?
-Пади. На сватбата си. Когато отидох до тоалетната. Пади Роуан докосна там. И го направи още много пъти след това. Бях само на девет.
-Какво точно правеше?
-Той не ме изнасили. Но беше жесток. Пъхаше пръсти в мен. Беше пиян, а аз бях малка. Пади беше един от шефовете на баща ми. Не исках да вдигам врява.
Въздъхнах, поклатих глава.
-Малко съм пияна. При обикновени обстоятелства никога не бих ти споделила подобно нещо. – признах. – Тази вечер искам да съм с мъж.
Трой ме обърна за кръста, за да застана с лице към него.
-Няма да ти направя нищо, което не искаш, Рижавелке.
Очите му отново се насочиха към бикините ми. Смъкна ги към коленете ми, целуна ме малко над женствеността ми. Ръката ми рошеше косата му. Свалих напълно бикините.
-Знам – поех въздух.
Притисна уста към сърцевината ми. Облегнах се на шкафа зад себе си, опитвах се да остана права. Едва тогава устата му откри снопчето от чувствителни нерви в мен и го всмука, смучеше го дълго и силно, засилваше и отпускаше натиска, все едно впръсква прекрасно упоение в мен.
Облизваше ме, всмукваше чувствителната ми част и пъхаше и вадеше езика си от мен.
-Моля те – задъхвах се, не бях съвсем сигурна за какво молех.
-Моля те, какво? – попита той.
-Накарай ме да свърша – едва дишах. Той само ми се усмихна.
-Мразя те – изръмжах.
-Пусни ме
-Кажи вълшебната дума – забавляваше се.
-Нещастник – отметнах глава назад, едновременно възбудена и отчаяна.
-Това не е вълшебната дума. Помоли ме- прокара език от единия до другия край на женствеността ми. – И ще те оставя да свършиш.
-Мечтай си – изстенах.
-Помоли ме – повтори. -Кажи каквото искаш да кажеш.
Изкушаващо беше, но не можех да се отърся от егото си, от нишката си самоконтрол по отношение на него.
-Не – отвърнах отново.
-Моли – поиска той отново и разбрах, че е за последен път.
-Няма.
Устните му се отделиха от кожата ми, а той се надигна, за да ме целуне по устните, пъхна езика си в устата ми, принуди ме да усетя собствения си вкус.
-Това беше забавно. Да видим колко време ще издържиш, без да ме молиш да потъна дълбоко в теб. Харесвам предизвикателствата.
-Добре, защото сега си изправен пред едно, което е невъзможно.
-Гръбнакът ти… - показалецът му пълзеше по гърба ми – е прекрасен. А тук, мисля, че мога да го скърша като вейчица.
Стана, остави ме да лежа на пода, а той излезе от стаята невъзмутим, сякаш нищо не се е случило.
Зарових лице в свивката на лакътя си. Можеше да ме прекърши като вейчица, така беше. Просто беше решил да не го прави… засега.

Съжалявам за това, което написах 🤦🏻‍♀️