Спароу | Пленница на Звяра |

Глава трета - Част 1

Спароу

Пет дни по-късно

Дните минаваха. Часовете бяха залепнали един към друг като страниците на нова, неотваряна книга. А аз? Моите възможности свършваха и скоро нямаше да знам как да се забавлявам зад белите, задушаващи стени на пентхауза на Трой Бренан.
Напоследък се прибираше у дома всяка вечер, аз вече се преструвах на заспала. Не се опита да ме докосне отново. По дяволите, дори не се беше опитал да ме заговори в малкото на брой пъти, когато му виждах физиономията.
Излизах от пентхауза сутрин, за да тичам, и за моите готварски курсове вечер. Конър не изпускаше нито едно мое движение, следваше ме на всяка стъпка. За пръв път откакто бях на петнайсет имах вечерен час. Мразех Бренан за ограниченията, които ми налага, и заради намесата му в живота ми, макар да беше част от него.

Но поне имах друга компания.
Трой имаше домашна помощница на име Мария, шейсет и няколко годишна жена, която идваше всеки втори ден, работеше за Трой и за майка му Андреа.
Английският на Мария не беше много добър, затова си общувахме най-вече с най-универсалния човешки език - храната.
Подготвях вкусни ястия, напъхвах ги в пластмасови съдове и ги предавах в най-близкия приют за бездомници.
Днес коленичих в банята и си напълних ваната. Събух обувките си и долнището на анцуга си, както и ризата.
И тогава чух входната врата да се затваря, сърцето ми подскочи. Мария вече беше в апартамента. Трой никога не се прибираше толкова рано и не беше от хората, при които наминаваш да ги видиш дружески.
Наметнах си халат и зарових из шкафчетата. Ножичките за нокти не бяха кой знае какво оръжие, но бяха малки и остри, можеха да извадят око.
Предпазливо се промъкнах в грамадното фоайе. Чух тих смях откъм кухнята и раменете ми се отпуснаха. Гласът беше мъжки и смътно познат.
-С ножичка ли ще ме нападнеш? - попита ме с мелодичен глас.
Брок. Седеше на бар стол до кухненския остров и пиеше кафе.
-Виж само - каза Брок - дошла си подготвена.
-Сигурна съм, че ти си по-подготвен от мен. - Стрелнах го обвинително с гневен поглед.
Той стана и бавно се завъртя, за да ми покаже , че не е въоръжен. Красотата му озари стаята и се намразих, че го забелязах.
-Какво правиш тук? - попитах задъхана.
-Дойдох да дам на Мария няколко неща, от които се нуждаеше - седна - после тя ми предложи чудесно кафе.
Грасиас, Мария.
-Де нада. Сега имам да работя , ми ихо.

След като Мария се качи горе, Брок се наведе и сниши глас.
- Исках да видя как си. Изглеждаше разстроена на сватбата,
Отместих поглед. Изгледа ме настойчиво, без да обръща внимание на лошото ми настроение.
-Разкажи ми. Не съм от лошите.
-Почти сигурно е, че не си и от добрите.
-Не съм тук, защото Трой ме е изпратил да душа около теб, ако това си мислиш. Просто съм... разтревожен. Разкажи ми, Спароу. Как ти се отразява брачният живот?
-Зле - осветлих го равно - и понеже съм чувала, че тайната на щастливия брак е да искаш да се омъжиш за човека, с когото си, предполагам, че аз съм от прецаканите.
-С времето става по-добре - увери ме Брок, потри тила си, изглеждаше очарователно.
Въздухът натежа.
Както и гласът ми.
-Така ли? - прокашлях се.
-Поне така разправят - стана, взе си сакото и ме стрелна с очарователна усмивка, в която проблеснаха белите му зъби, и коленете ми омекнаха.
-Най-добре иди да провериш ваната, преди да е преляла. - Кимна по посока на звука от течаща вода.
Кимнах безмълвно и тръгнах обратно към банята. Радвах се да се отдалеча от него. Привличането, което изпитвах към него, не беше нещо, с което се гордеех.
-Спароу... - Гласът му ме спря насред път. - Какво правиш по цял ден?
-Седя тук - отговорих. - Най-вече се опитвам да реша какво да правя занапред.
-Съпругът ти е много способен мъж, да знаеш.
Улових колана на халата си, зъбите ми се впиха с долната устна.
-Така разправят.
Обърнах се и очите ни се впиха едни в други.
-Искам да кажа... - той облиза устни, преди да направи още една стъпка към мен. - Трой притежава ресторант на улица „Тремонт". „Руж Бис". Аз го управлявам от негово име. Може да помагаш там.
- Чакай малко, откъде знаеш, че се занимавам с готвене? - навъсих се аз.
-Мария спомена, че заради теб кухнята е постоянно с главата надолу. Виж, сигурен съм, че можеш да ни помогнеш в ресторанта. Май трябва да попиташ Трой.
-Съмнявам се, че ще се радва, ако се навъртам около него.
-Той рядко е в ресторанта. - В тона на Брок имаше намек на задоволство, сякаш и той трудно търпеше присъствието на съпруга ми. - Ако имаш желание, ще ти помогна, стига да мога.
Той играеше ли си с мен?
Искрен ли беше?
-Добре - най-накрая казах и вдигнах поглед, за да срещна негови. - Ще го попитам. Благодаря.
-Няма защо. Благодаря за кафето.
-Приятен ден, Брок - казах, когато той се запъти към вратата.
-И на теб, мила.