Спароу | Пленница на Звяра |

Глава пета - Част 1

Спароу

Призори се измъкнах към кухнята. Последният ми разговор с Трой ме обърка, друго освен да си общувам с добрата му страна не исках.
Направих закуска, палачинки с боровинки и кленов сироп и чаша горещ шоколад и го поздравих с усмивка, когато слезе по стълбите, само по боксерки и се виждаше, че беше възбуден. Любопитството ми ме победи, не можех да откъсна очи от него, опитвах се да пресметна дължината му.
-Не се притеснявай, Рижавелке. Не хапе. – Прозя се и ме избута, за да стигне до каната с кафе на плота зад мен.
-Но може да плюе – подхвърлих през рамо.
Усмихна ми се криво и със снизхождение.
-Не и към теб, предвид досегашното ти отношение към него.
Отново се държеше като гадняр. Посочих голямата чиния.
-Палачинки. И горещ шоколад.
-Не ям сладки боклуци – отговори той рязко и категорично. Трой взе един банан. Отвори хладилника и извади енергийна напитка и кисело мляко. – Ще бъда в кабинета си. Не забравяй за вечерята тази вечер. Оставих ти друга кредитна карта на нощното ти шкафче. Гледай да се докараш. Без тъпи платненки и малоумни пуловери с качулки. Ясно?
-Боже мой. Голям шовинист, така ли?
-Голям не, но дотолкова, че искам съпругата ми да прилича на жена, а не на дванайсетгодишно хлапе, обрало магазин с парцалки за подрастващи.
-Свих ръце в юмруци, стиснах зъби и излязох от апартамента. Слязох цели четиринайсет етажа и започнах сутрешния си крос.

                                   ***
Не си купих никакви съблазнителни или привлекателни дрехи за вечерята, както ми нареди Трой.
В четири следобед Мария връхлетя в кухнята. Обяви, че господин Бренан ще ме вземе в осем вечерта от фоайето на сградата и че трябвало да съм готова и облечена във вечерна рокля.
-Нямам вечерна рокля.
-Прекалено е късно за пазаруване – лавна срещу мен Мария, разочарована от неспособността ми да следвам прости указания от съпруга си. – Какви ги вършиш? Господин Бренан ще полудее!
-Постоянно е полудял.
Мария въздъхна отчаяно и се обърна, взе мобилния си телефон, притисна го до ухото си и ме стрелна с ядосан поглед. Когато човекът от другата срана вдигна, тя заговори оживено на испански. След няколко минути Мария затвори и размаха пръст срещу мен.
-Дъщеря ми ще ти даде хубава рокля. Тя  твой размер. Ти няма цапа обаче, върнеш после на химическо. Компренде?
Кимнах леко слисана и объркано.
-Май трябва да ти благодаря.
-Ти – говореше гневно – момиченце. Той – посочи нагоре към спалнята – голям, силен мъж. Ти не разстройва него или той зареже твой задник.
Не се удържах и се разсмях. Поклатих глава и тръгнах към нея и се извиних.
-Права си.
Не ми се налагаше да се срещам с дъщерята на Мария. Докато си вземах душ, тя беше оставила роклята във фоайето, откъдето да я вземе Конър. Оставила ми беше и чифт обувки на висок ток. Когато влязох  в спалнята, роклята беше на леглото на Трой. Без ръкави и в прасковен цвят, със сърцевидно деколте и тънък златен колан.
В осем слязох във фоайето. Не се изненадах, че Трой закъсня. Изпратих съобщение на Луси и Дейзи.
Аз : Ей, момичета, искате ли да пийнем по едно идната седмица?
Луси : Ти ни кажи.
Аз : ?
Дейзи : Минах през вас. Баща ти спомена, че си се била преместила.
Аз : Сигурно не сте го разбрали. Само съм заета. Събеседването ми е след няколко минути впрочем.
Дейзи : Ще те чакаме където винаги се чакаме. Късмет на събеседването.

Когато чух стъпки, вдигнах поглед от телефона. Беше елегантен, самоуверен. Носеше бледосив костюм. Станах, пригладих роклята си с ръце и го погледнах.
-Как бяха палачинките? – Бренан ме целуна.
-Струваха си сладките боклуци в тях. Междудругото  роклята как е?
Бренан се намръщи, по лицето му се изписа изненада след това гняв.
-Ти ли избра роклята? – отдръпна се, огледа ме.
- Пазаруването не ми беше от важните задачи. Мария беше така любезна да позвъни на дъщеря си и да попита дали мога да взема от нея една рокля назаем.
-Дъщеря й? – Оглеждаше лицето ми, докато вървяхме през лобито, сякаш не ми вярваше.
-Да, дъщеря й. Защо? Прекалено сладникава ли е за теб? Или си очаквал кожени ремъци като сватбения ми подарък? – потреперих, докато излизах в поредната студена, дъждовна вечер.
Той притисна длан на кръста ми и ме поведе към тротоара. Опитах се да пренебрегна прилива на страст, изпълнил стомаха ми при неговото докосване.
-Изглеждаш прекрасно – каза ми той.
-Благодаря