Спароу | Пленница на Звяра |

~

Вперих поглед в ръката му сякаш е тиктакаща бомба, най-накрая се ръкувах. Придърпах тялото му да го прегърна, улових тила му с една ръка.
- Много съжалявам - продължаваше да подсмърча той на рамото ми, цялото му тяло потръпваше, докато мъчеше да овладее сълзите си. - Не съобразих. Знаех, че той ще ги убие и двамата. Но тогава мислех, че правя услуга на всички.
- Заради парите е било, нали? - прошепнах в ухото му, докато стояхме плътно един до друг, извадих ножа си от калъфа на кръста ми. -Били ли ти плати?
Той кимна, все още в неведение за ножа. Някой трябваше да му е платил и то щедро, за да изпее баща ми. Не беше Крапти, отрепката не можеше да си позволи и специалитета от местния ресторант.
- Не беше само заради парите, Трой. Исках Джилиън да го няма в квартала, да го няма в Бостън. Това място достатъчно беше страдало под царуването на баща ти. Хората ни заслужаваха малко спокойствие.
- Нашите хора не са ти някакви шибани поданици - допрях ножа до врата му, открих сънната артерия и забих дълбоко. Веднага наблъсках тялото му в изповеданията. - Да си беше гледал само твоята работа.
Задави се, загърчи се на пода в изповеданията като риба на сухо.
  Щом гърчовете му спряха, коленичих на едно коляно и впих поглед в кафявите му ириси, все още отворени. Измъкнах езика му и го отрязах.
  Така бандитите бележеха предателите. Оставих полицията да се блъска и да търси отговор на въпроса като какви ги е свършил отец Макгрегър, за да заслужи такова наказание, както и да се коя от стоте бостънски банди го е убила. Тия банди брой нямаха и често бяха свързани една с друга. Бандите владееха улиците ни и изпълваха празнината, останала след детронирането на баща ми като Шеф на Бостън. Когато го премахнаха, бях още хлапе.
Ирония беше, че в опита си да осигури малко спокойствие на своите енориаши, отец Макгрегър  ги беше осъдил на живот в страх и паника.
  По улиците продължаваше да вилнее хаос.
   Знаех си, че е изключено полицията да стигне до мен при разследването на това убийство. Знаех си и къде да заровя езика на отец Макгрегър.
В собствения му заден двор.
  Извадих клечка за зъби, пъхнах я в устата. Стигнах до вратата и се огледах за възможни свидетели, за всеки случай. Единственият свидетел на посещението ми в църквата беше някаква птица, кацнала на жица високо горе, мереше ме с подозрителен поглед с крайчеца на окото. Пресякох улицата и влязох в колата си. Извадих флумастер от жабката и зачертах още едно име в списъка си.

    1 – Били Крапти 
    2 – Отец Макгрегър 
    3 – Нещастникът, наел Били?

 Въздъхнал вперил поглед в номер три, отново напъхах смачканата хартия в джоба си и запалих двигателя. Притеснявах се, че за да спазя даденото на баща ми обещание, трябва да се разправям с още едно име, което дори не присъстваше в списъка ми. От всички хора точно на мен се падна да я спасявам. Докато се отдалечавах от църквата, която посещавах като дете, бях наясно по два въпроса:

Баща ми беше съгрешил
Аз щях да се разплащам за грешката си.