Deadly roommates

3

Марк се разхождаше потънал в мрак по коридорите и всички го гледаха странно. Но то се очакваше. Той ходеше с черна маска и качулка. Очевидно е че нещо не му е наред. Зад него се чуха писъци.
- Вижте Юта е тук! Един куп момичета се скучиха около него но той се бе загледал момчето изцяло в черко вървящо в средата на коридора. Всички го гледаха с отващение. - А Марк продължаваше да се ходи и не обръщаше внимание нищо и никого. Намери си стаята и влезе. Седна възможно най - отзад и се захлюпи на чина отегчение. След време Юта също влезе в стаята и видя спящата качулка отзад. Надтани се до него и се изсмя. Всички бяха очудени че той седна до този особняк.
Юта го ръгна с пръст в ръката и се чу мърморене.
- Който и да си ти разкарай се! - на Юта му стана смешно.
- Ще ти се. - отвърна Юта подигравателно.  Марк просто се намести и го игнорира.
-Ще ми игнорираш ли сега. - започна да го ръчка отново. - Ехо, ехо, ехо, замята до качулката. - Матк бе свикнал с такъв тип дразнене и дори не помръдна. Часът започна и Юта бе готов да слуша. Нали все пак е отличник.
- Кого уби снощи? - прошепна Юта близо до него. - Марк ококори очи и се изправи. Погледна ехидната усмивка на Юта, хвана си раницата и тръгна надолу излизайки от залата.
- Хей момче къде отиваш? В лекция си! - разкрещя се учителят след него, но единственият отговор който получи бе затръшната врата.  Юта се засмя. Всички започнаха да си шушукат и да се чудят какво му стана на този изрод.

Марк вървше по празния коридор шокиран. Как е разбрал. Сигурно го е проследил от самото начало. Видял го е в кръв. Чудеше се дали ще го издаде. За първи път се чувстваше затрашен че някой ще го издаде. Все пак той беше примерното момче. Излезе навън и седна на стълбите пред входа. Извади шише вода от раницата си и отпи. Загледа се в дърветата.
- Боже колко гнусен е тои свят. - мислеше си. Пълен с егоисти и хора с пари. Ако можех щях да ги избия всичките. - бе погълнат от мрачни мисли когато усети как някой го хвана за раменете и го блъсна надолу по стълбите. Падна на земята но започна да се изправя.
- Ставай изрод! Сега ще видиш как посрещаме такива като теб. - тъкмо когато се изправи усети юмрук в корема си и се слече.
- Какво искаш от мен задник? - Каза издишайки трудно Марк.
- Как ме нарече? - Дебелото момче го ритна силно в корема. Бяха се насъбрали хора и гледаха зрелището.
- Защо си с маска? Да нямаш белег на лицето? - тъкло когато бе на косъм да го удари и да свали маската му ръката му бехваната и стисната силно.
- Ааа какво правиш нещастник, пусни ме? - Всички гледаха как Юта бе застанал пред Марк който се гърчрше на земята.
- Удари го още веднъж и ще съжаляваш- каза Юта гледайки го злобно.
- Я се разкарай! - Джони опита да го избута от себе си но Юта заби колянл в корема му и юмрук в лицето му. Момчето се свлече в разкървавена устна.
- Още искаш ли? - попита Юта над него. Той стана с помощ от двамата си приятели и уплашени и побягнаха. Всички гледаха шокирани. Юта се обърна и подаде ръка на Марк за да стане, но марк я удари.
- Не ми е нужна помощта ти. - започна да се надига полека
- Не ми се стори така докато те сритваше от бой. - подаде отново ръка и Марк я погледна и я пое. Юта го издърпа и взе ръката му и я прехвърли над врата си за да го подпира до лекарския кабинет. Вървяха бавно защото го болеше. Стигнаха до кабинета и Юта почука. След миг сестрата се показа и се уплаши.
- Какво е станало с теб мило момче? - попита тя загрижено и се отмести за да влязат.
- Може да съм много неща но не и мил. - отвърна Марк и седна на леглото.
- Сега махни маската и съблечи блузата за да те прегледам.
- Трябва ли? - намръщи се той.
- Ако не се съблечеш аз ще го направя! - раздразни се Юта.
- Добре де. - махна маската и се разкри ракървавена устна. Махна худито си и имаше две големи сини петна на корема.
- Боже момче, кой те подреди така? - попита изумена сестрата.
- Кой може? Джони естествено! - Каза разгневен Юта.
- Ясно.- сестрата взе малко спирт и потопи започна да чисти кръвта от устната му. - той не реагираше. Не му щипеше, но кпремът определено го болеше. Тя взе един крем и започна да маже сининоте му. Юта гледаше тялото му искаше той да е този който го докосва.
- Ау, така боли! - сви се Марк.
- Съжалявам, но трябва да потърпиш. След известно време тя му каза да се облече и да полежи малко докато тя се върне. Юта се надвеси над него.
- Какво щеше да стане с теб ако ме нямаше? - усмихна се.
- Защо изобщо ти пука? - извъртя глава към стената.
- Едно благодаря щеше да е добре.
- Надявай се задник. - отвърна грубо Марк.
- Аз ти спасих живота! Бъди ми благодарен че бях навън.
- Все тая. Връщай се в клас Мистър перфектен. Ще изпуснеш някоя лекция. - обърна се и го погледна виждайки топла усмивка.
- Не ще остана с теб. Ще те заведа в стаята. - Сестрата се върна и те излязоха и тръгнаха по коридора. Влязоха в стаята и Юта внимателно положи Марк на леглото.
- Аз ще се връщам а ти си почивай. - каза загрижено Юта.

- Сякаш пък мога да ходя някъде. - отвърна Марк студено. - Юта просто се усмихна и излезе от стаята. Определно щеше да каже една две думи на Джони за това как да се държи.

Юта се чувстваше гневен заради станалото. Някак си усещаше че го е грижа за Марк и това което направи Джони изобщо не му хареса. Тръгна по коридора и го видя до кабинета по химия. Дръпна го за рамото за да го обърна към себе си и го удари силно. И така милото момче стана побойник в очите на университета.
- Да не си го докоснал повече! Ясно ли ти е? Защото другия път няма да съм толкова мил.
- Дд...да добре..- каза уплашено Джони.
- Това исках да чуя. - Всички се чудеше защо го е грижа за този изрод. Защо го защитава. Но той все още беше секс символа на училището. Ходеше напред начумерен, но момичетата го намираха за още по секси така. Посещаваше всяка лекция, но мислеше как ли е Марк сега.

През това време Марк лежеше и бе поставил ръка на корема си. Започна да огладнява и се сети че има някакъв чипс в сака. Стана леко и го извади. Започна да яде и пакета бързо свърши. Легна отново и постави слушалките в ушите си. Той слушаше предимно метъл но харесваше и балади. Успокояваха обърканите му мисли. Отпусна се и затвори очи потапяйки се в песента. Мислеше си защо Юта го защити. С какво е заслужил да бъде защитен. Та той е никой. Няма нужда от никой и никой няма нужда от него. Както винаги сам и неразбран. Бе избил вече четвъртото си гадже. Той обичаше и обсебваше този човек. Искаше го само за себе си и когато нещо в него прещракваше го убиваше. След като Лукас скъса с него заради Тен нещо в него се прекърши. Той трябваше да умре. Заслужаваше го. От тезк мисли по безизразното лице на Марк се спусна сълза. Тогава нечий пръст леко я избърса. Марк се стресна и изтръгна слушалките от ушите си надигайки се но болата се обади и той се подпря за да не падне.
- Кой ти дава право да ме докосваш? - Марк се почлувства засрамен и гневен от това че е показал слабата си страна.
- Съжалявам. Ти плачеше. - каза притеснено Юта.
- Не съм плакал. Остави ме на мира. Легна и отново сложи слушалките си обръщайки му гръб.

- Юта съжали за действието си. Накара го да се отдръпне.  Легна на своето легло и се загледа в тавана. Чудеше се какво е натъжило това безизразно лице.