Deadly roommates

6.

Беше дълъг ден. Марк правеше същотото както и до сега. Поне за околните. Мислите му бяха объркани. Не знаеше какво става в собствената му глава. Забеляза, че Юта не го следи като вчера. Явно си е намерил друга играчка. Това някак го натъжи, но не знаеше защо. Докато вървеше някой му подложи крак и той се спъна падайки на ръцете си. - Къде е Юта сега? Помисли си. Не че му трябваше помощ. Справял се е с такива като него. Започна див смях. Всички го сочеха с пръст и го снимаха. Сякаш изведнъж бяха забравили че Джони е мъртъв. Тогава се случи нещо неочаквано. Нещо което нямаше да се забрави скоро. Джехюн видя соматохата и отиде да види какво става. Видя как Марк се надига и изпита нужда да му помогне. Когато хвана ръцете му и го вдигна качулката му падна.
- Боже!! Той има лице? Присмя се Дойонг. Настъпи смях. А Джехюн се загледа в лицето му. Бе сериозно и безизразно, но той видя нещо в очите му, нещо което никой друг не би видял....освен Юта разбира се. Марк го отблъсна и вдигна отново качулката си.
- Разкарай се! Не ме докосвай никога повече! - Марк за първи път повоши глас и тръгна да си проправя път през тълпата.
- Чухте ли? Той можел и да говори! - Дойонг определено се забавляваше да го дразни. Така си спечелваше път към отвъдното. Само малко му трябваше и Марк просто щеше да се погрижи да не се чуе смеха му повече. - Джехюн викна след него и тръгна да го гони. Марк се затича и се блъсна в Юта. Леле какво "съвпадение". Марк го погледна и отстъпи крачка назад. Тръгна да го заобиколи, но Юта го хвана за ръкава и го издърпа обратно.
- От какво бягаш Качулка? - Марк си поемаше въздух.
- От него! Показа с палец назад, защото не искаше да се обръща. Юта погледна зад гърба му и Видя наближаващата напаст. Джехюн спря и ги погледна.
- Ти какво искаш от Качулката? Защо го гониш? - каза намръщено Юта.  - Разкарай се! - Джехюн го погледна накриво.
- Вие вече и прякори ли си измислихте? Исках да му кажа здарсти!
- Ха! Като го гониш по коридора и той бяга от теб така ли? - засмя се Юта иронично.
- Вие пък кога се сближихте толкова? - Марк се опита да се измъкне преди да са дошли хората насам.
- Добре аз ще закъснея за лекции вие се избивайте колкото щете. - някак си успя да се промуши и излезе от ситуацията.
Какво беше това. Единият ме защитава, другият искал да ми каже здрасти. Да не би да станах от популярните? - тези мисле въртяха в главата му. Дори не успя да заспи на чина. Просто лежеше и мислеше докато Юта не се намести до него.
- Е какво ще правиш довечера? Имаш ли планове?
- Еми мислех да те убия ама ще ми е малко невъзможно. Ааа как се убива вампир? - реши да се прави на остроумен.
- Хаха. Точно това няма да ти го кажа. А и не мисля че наистина искаш да ме убиеш? - усмихна се подло. - Защото ме харесваш. - Юта бе решен да го засрами отново въпреки че обеща да не го прави пред другите.
- Мечтай си. Не излизам с полумъртви. А и не си мой тип. - направи се на отвратен.
- О, а какъв е твоят тип?
- Всеки случай не и ти. - Марк му обърна гръб.
- О хайде, знам, че ме харесваш. - и в този момент Марк отново се ядоса и отново изхвърча от стаята. Тогава Юта просто извика от мястото си прекъсвайки лексцията:
- Защо все така правиш? - всички го погледнаха и той веднага се намести.
- Съжалявам продължете.
- Юта. Що за поведение е това? - попита професор Лии.
- Съжалявам. Няма да се повтори. - извини се Юта уж искрено.
- Надявам се да е така. - така професорът продължи лекцията си, а Юта само гледаше в дъската без изобщо да отрази за какво става дума.
Марк отиде на бегом в стаята и се свлече на пода облегнат на вратата. Хвана се главата и започна да се чуди какво става с него.
- Кво си мисля. Това няма как да се случва. Няма как да харесвам този кръвопиец. Нали? НАЛИ??!!!  - Тогава той се сети как Лукас разби сърцето му на парчета. Та Марк го обичаше. Даваше му цялата си любов. Нищо че не следеше всяка негова стъпка. Искаше да знае дали е добре. Не че не заплашваше всеки, който го сваляше със смърт. Това е любов нали. Да не пускаш това което е твое. Но просто той го направи такъв. Той сам предизвика смъртта си. Той не разбираше какво е любов. За това Марк му показа какво става, когато някой я прекърши. Докато се осъзнае вече плачеше тихо притискайки коленете към гърдите си. Когато Юта се прибра и натисна врата, тя не успя да се отвори.
- Марк вътре ли си? Отключи! - каза раздразнен.
- Махай се! - когато чу треперещия глас на Марк, Юта се притесни.
- Отвори ми! Моля те.
- Няма. - надяваше се че Юта няма да успее да отвори.  Той натисна по - силно и Марк нямаше друга опция освен да се премести. Виждайки Марк да плаче. Сърцето му се сви. Коленичи до него и го прегърна.
- Какво е станало? Кажи ми.
- Махни се от мен! - опита се да го избута но не успя.
- Просто ми кажи. До теб съм. Ще те те изслушам. - Марк го буташе докато накрая се отказа и се отпусна в прегъдката му.
- Знаеш ли защо убивам? - попита Марк. - Защото любовта боли. И не искам само мен да ме боли. Исках да страда, както страдах и аз. Другото го правя просто за забавление. - гласът му вече беше пресипнал.
- Съжалявам че си преживял всичко това. Но да, от любовта боли понякога, но това не значи някой ден ще намериш правилният човек до себе си. - каза Юта галейки гърба му.
- Какво знаеш ти? Може ли човек като теб да обича? Та ти вечеряш с такива като мен. - дори не знаеше какво говори. - Юта се отдели и го погледна в очите.
- Аз обичах. Веднъж. И тази любов завърши не както исках. Убиха го а аз дори не успях да го защитя. След това избивах всеки който се опита да застане на пътя ми. Бях гневен и тъжен. Не исках да живея, но това е че аз не мога да умра. Той даде живота си да ме защити и трябваше да продължа напред вместо да се погубвам от мъка и гняв. - Марк не можеше да повярва какво чува. Не знаеше, че той може да изпитва такива чувства. Юта избърса сълзите му.
- Хей! Не се предавай! Любовта може да е точно пред очите ти, но ти просто още не си готов да я видиш.  - Марк го избута и легна на леглото си.
- Спри да говориш толкова лигаво. Да не си 12 годишно момиче?
- Каза момчето което се жалваше до сега.
- Виж, понякога и на мен ми идва в повече. Не си личи, но и аз имам чувства. - Марк лежеше загледан в тавана.
- Аз знам това. За това съм тук. До теб. - усмихна се, поглеждайки към него.
- Между другото, защоо Джехюн те преследваше сутринта? - попита Юта съмнително.
- А този ли? Не знам. Спънаха ме и той реши, че ми трябва помощ да стана и тръгна да пипа с гнусните си ръце. Иу.
- Докоснал те е? Ще го убия. - стисна юмрук.
- Еей по - полека. Нищо не е станало. А и защо те е грижа толкова. - осъмни се Марк
- Ъъъ...ще ти развали репотацията. - скалъпи Юта - А и защото си ми приятел. - Дори той знаеше, че не е вярно. Определено го харесваше и знаеше, че и Марк също изпитваще нещо, ко не си го признаваше или просто все още е объркан.
- О да бе вярно. Но спокойно,  ако ми даде повод просто ще го убия. А ти можеш да ми помогнеш да скрия тялото му.
- Оо харесва ми, вече ще вършим екипна работа. - усмихна се.
- Не съм го казал. Просто виждам, че и ти нещо не го понасяш. Да не сте се скарали или попринцип си се мразите.
- Това е дълга история - въздъхна Юта.
- Остави ме да поспя. Уморен съм. - каза Марк и затвори бавно очи.
- Почини си. Аз ще съм тук ако ти трябва нещо.
- Я се разкарай.- скастри го Марк.
- Невъзможен си. Човек не може да е мил с теб.
- Ти не си човек..така че не ме занимавай. - с тези думи Марк се отпусна и заспа. Юта го гледаше и си мислеше как изведнъж Марк се откри пред него и сякаш му се довери, че ще запази тайната му. Това може би е една стъпка напред. Искаше да опознае истинския Марк. А не качулката под която се крие, казвайки на света: "Страхувайте се от мен". По едно време Марк започна леко да трепери. Явно му бе студено. Тогава Юта взе едно одеало и леко го зави. След секунди, усещайки топлината  се отпусна и се усмихна в съня си.
- Как може да имаш толкова красива усмивка, но да я криеш постоянно? - гледаше го как спи и му се радваше. Изглеждаше толкова чист и невинен. Сякаш не бе това в което се е превърнал. Юта коленичи на земита и се подпря на леглото взирайки се в лицето му. Погали коста му. По еднл време Марк се протегна и хвана ръката му дърпайки я към себе си. Юта не очакваше това, но определено му харесваше. Гледаше го още малко преди да заспи.