Deadly roommates

7.

Телефонът на Юта звънна и се разбуди, а Марк се стресна, виждайки как е стиснал ръката му.
- Ще ме пуснеш ли да отида да вдигна. - попита Юта с усмивка. Марк го пусна и се дръпна. Юта вдигна телефона и се чу гласът на Кун.
- Хей братле, ще си правим парти, идваш ли. - обикновено това "парти" означаваше преследване на хора останали сами по улиците на града. Криеха се в сенките и нападаха без никой да ги усети. А после се наслаждавахс на улова си.
- Естествено. Знаете че не бих пропуснал. - очите на Юта светнаха. Бе гладен и искаше да се позабавлява.- облече червеното си яке и тръгна да се измъква през прозореца.
- Къде тръгна? - попита Марк озадъчено.
- На вечеря с приятели. - усмихна се и вече бе отвън готов да скочи на земята.
- Не убивай никого докато ме няма.
- Я млъквай - раздразни се Марк, а от Юта вече нямаше и следа. Отиде до прозореца и погледна навън. Беше оживено и градът още не бе готов да заспи. Очевидно Марк щеше да си седи сам тази вечер. Не че му пукаше особено. Той си е свикнал да е сам. Легна си и се опита да заспи. Въртеше се, но все така не можеше да намери удобна поза за спане. Стана и реше да се разходи по коридорите на университета докато му се доспи. Слезе до партера, качи се до 3 етаж обходи го и така с всеки етаж и усещаше как силите вече го напускат. Върна се в стаята съблече тениската си и легна леглото. Зави се и сякаш не е било по удобно от сега. Чувстваше се спокоен.
На сутринта усети възглавницата си по странна. Отвори очи и бе легнал на гърдите на Юта. Стресна се и го изрита от леглото.
- Какво правиш в леглото ми? Ти нормален ли си? - Марк го гледаше уплашен, не знаейки какво става.
- Идиот, това е моето легло. Като се върнах се беше наместил тук и на мен не ми се лягаше в твоето. - каза Юта разтърквайки ръката си от болката от падането.
- Можеше да ме събудиш!
- Нее. Беше толкова сладък докато спиш. А и как ме гушна, все едно бях спасителен пояс, за който да се хванеш.  - Юта се усмихна и се изправи от земята. Марк стана и набързо се върна в леглото си, завивайки се през глава от срам.
- Боже какво направих? Как може да съм толкова смотан? - мърмореше си и  стискаше завивката.
- Спокойно. Нищо не сме правили. - Засмя се подло Юта.
- Млъвай! - се чу приглушено изпод завивката на Марк. Той стоя така известно време и се отви.
- Свърши ли ти въздухът най - накрая? - Юта вече бе облечен и вземеше нещата си да ходи на лекции.
- Ставай, ще закъснееш.
-Теб ще слушам. Да бе.
- Хубаво излежавай се, но ако станеш ще те изведа довечера да се запозная с приятелите ми. - усмихна се.
- Защо да стоя между шайка вампири, които могат да ми изпият кръвта всеки момент. - попита скептично Марк.
- Няма спокойно. Аз ще те пазя. -усмихна се топло. Марк поразмисли малко и се съгласи колебливо.
- Хубаво сега ставай и тръгвай!
- Добре де. - оправи се набързо, облече се и веднага придоби каменното си изражение скривайи го под качулката. Юта вървеше точно до Марк и това го изнервяше.
- Дръпни се! Върви напред. Не ми пречи.
- Добре дее. Няма да ядосвам убиеца на университета - засмя се. Не че ме е страх от теб. - Юта го потупа по рамото и си проби на път напред.
- Кучият му син! Не ме оставя на мира. - каза Марк тихо. Продължавайки пътя си, когато нечия ръка го дръпна в стаята на чистача.
- Какв..- погледна и това беше Джехюн в целия му блясък.
- Пусни ме! Казах ти да не ме докосваш. - беше объркан и започна бързо да се ядосва. - Какво искаш от мен.
- Искам да поговорим без онзи глупак Юта да ни притеснява. - каза Джехюн спокойно опирайки го до стената, поставяйки ръка до главата му. Тогава на марк му кипна и извади скрития малък нож от панталона си и го опря в гърлото му карайки го отстъпи назад.
- Слушай какво ще ти кажа. Слушай много внимателно, защото ако мръднеш си мъртъв. - Джехюн гледаше уплашен и объркан.
- Ако направиш нещо такова отново. Ако дори си помислиш да се приближиш повече, от колкото трябва до мен, няма му мисля преди да ти преди да ти прережа гърлото...Разбра ли?
- Д..Да - заекна Джехюн и Марк свали ножа и се отдръпна. Посмей да кажеш на някого за това. Защото ще разбера. Сега изчезвай. - Джехюн излезе бързо от стаята и Марк прибра ножа си.
- Божа този университет е побъркан. Защо изобщо дойдох? - излезе от стаята сякаш нищо не е било и отиде на лекции. Сядайки на чина си, изглеждаше ядосан.
- Какво стана? - попита Юта. - Какво те ядоса така?
- Оня тъпак Джехюн не ме оставя на мира. Но вече няма да ме занимава. Разбрахме се.
- Какво? Да не си го убил? - зарадва се.
- Не, само го заплаших.
- Супер. - Марк се загледа в гърба на Джехюн седящ пред него и сякаш изгаряше тилът му с поглед. Той леко се обърна и виждайки как злобно го гледа заби поглед в учебника.
- Бая си го наплашил. Как успя?
- Нищо особено. Опрях нож в  гърлото му.
- Мислех че си по добър от това.  - усмихна се посло за до дразни.
- Нямах избор. Трябваше да импровизирам. Хвана ме неподготвен. Сега замълчи преди някой да е чул.
- Спокойно. Не се тревожи.