Deadly roommates

10.

Събуждайки се Марк видя че леглото е празно. Спомняйки си какво се случи по - рано усмивка се появи на лицето. Явно наистина имаше чувства към Юта и това го доказа. Юта се върна с чанта с някакви снаксове.
- О,  събуди ли се? Купих малко хапване в случай, че си гладен.- Юта бе толкова щастлив от факта, че Марк най - сетне се отдаде на чувствата си. След всичко това което се случи, най - сетне нещата взеха да се подреждат. Марк стана, облече се и отвори някои от пакетите за да хапне малко. Явно нямаше да се ходи на лекции днес. Застана до леглото си и погледна към Юта.
- Ще ми помогнеш ли с леглата или сам да се оправя.
- Щом е за теб, ще ти помогна. - Юта застана зад своето легло и започнаха да ги бутат едно към друго докато не се допряха.
- Искаш ли да се гушкаме в новото ни легло? - попита Юта.
- Защо не? - Юта легна на леглото и отвори обятията си за да се настани Марк. Той се гушна толкова сладко и вдиша аромата на Юта. Това беше безценен момент. Марк се опитваше да чуе биещо сърце, но нямаше как. То бе повяхнало толкова отдавна. Не можеше много да се стопли в него но за това пък се зави.
- Изобщо ще мръднем ли извън тази стая днес? Не си ли гладен или моята кръв ти беше достатъчна? - попита Марк.
- Попринцип пих толкова от твоята кръв, че скоро няма да огладнея. Толкова зле се чувствам като си помисля, че за малко не те убих. - каза Юта леко тъжно.
- Всичко е наред. Не ме боли вече. А и хапнах, така че няма за какво да се тревожиш. - Марк го погали, за да го успокои. Всичко беше толкова хубаво. Не искаха този момент да свършва.
- Защо се влюбих в теб? - попита Марк изведнъж
- Що за въпрос? От къде дойде? - попита Юта обратно. - Всички се влюбват в мен.
- Аз съм част от Всички? - Марк се раздразни.
- Ти си различен. С теб наистина имам чувство, че мога да остана до края на вечността. Ти си моето нещо, на което не мога да устоя.  Ароматът на кръвта ти ме кара да полудявам. - Юта разказваше толкова вдлъбен  и искрен.
- Леле. А аз толкова време не бях сигурен какво чувствам. Тези чувства са  нови за мен. Любавта ми към Лукас не бе нищо такова. Тя бе по скоро преследване, мания. Тогава нямаше такива  чувства, имаше само желание да го притежавам само за себе си.
- Ти си луд. Нормално е. - каза Юта. - Хах какъв прецеден. Нормално поведение за един Луд. - засмя се.
- Може би. А какво е нормално за теб? - попита Марк любопитен.
- Какво да е? Движиш се в сенките на нощта и убиваме за да се храним. - каза спокойно.
- Добре, че се намерихме. Сигурно би изял съквартиранта си за вечеря.
- А ти би го убил за забавление. - Марк кимна в съгласие.
- Каква ирония - ти можеш да ме убиеш, аз теб не. -Каза Марк, вдигайки глава, за да го погледне в очите. Юта го погледна и погали косата му.
- А наистина ли искаш да ме убиеш? - попита Юта, усмихвайки се подло.
- Не, но ти едва не ме уби по - рано днес.
- Съжалявам, не съм виновен, че кръвта ти е толкова сладка.
- Казваш го все едно аз съм виновен. - раздразни се Марк.
- Не съм го казал. Просто не мога да ти устоя. - погледна го с онзи поглед, който казва: Искам още от теб и то точно сега. Марк се надигна леко и постави кратка целувка на устните му. Отделяйки се видя искрящите очи на Юта. Сгуши се отново в тениската му.
- Какво ще правиш ако раберат, че ти си убил Джони? Ще си признаеш ли? - попита Юта леко притеснен.
- Няма начин да ме хванат. А и дори да го направят, няма да им направя удолствието да си призная доброволно.
- А тогава аз какво ще правя без теб? Някои убийства се осъждат на доживотна присъда. А като знам колко брутално го уби ме съмнява да те пуснат за добро поведение. - Юта каза това с лека тъга в гласа си.
- Хм. Ще ми идваш на свиждане.
- Но то е само 2 минути разговор!!
- Тогава трябва да намериш начин да ме измъкнеш - усмихна се сякаш това е най - лесното нещо на света.
- Искаш с привтелите ми да избием половината охрана в затвора, за да те измъкнем? - попита Юта учуден.
- Да. Точно това казвам. Би трябвало да можете да се справите. - Марк говореше толкова спокойно за това. Без капка страх.
- И после какво? Ще се укриваш до края на живота си?
- Вероятно.
- Ти си непоправимо луд. - каза Юта разрошвайки косата му.
-Знам това. Но наистина много ще ми липсваш. Марк извеснъж почувства тъга от факта, че ако го затворят вероятно никога повече няма да го види.
- Но като се замисля по - добре да не ме хващат.
- И аз така мисля. - Юта постави нежна целувка на челото му. Лежаха още малко и Юта стана.
- Къде отиваш? - попита Марк тъжно.
- Изоставм те за винаги. - пошегува се Юта.
- Стига де, не!! - Марк не схвана.
- Шегувам се психарче, след малко се връщам. - Юта излезе от стаята и започна да се разхожда из коридорите на университета. Излезе навън и вдиша свежия въздух. Видя приятелите си се запъти към тях.
- Е, вече гаджета ли сте? - попита Кун развълнуван.
- Ами не официално, но правихме секс по - рано днес. - усмихна се Юта.
- Посред бял ден? Вие нормални ли сте? - изнанада се Теил.
- Ами така се случи. Не можа да ми устои.- отвърна Юта.
- Е, кръвта му толкова ли е вкусна колкото ухае. - Ей, внимавай как говориш? Няма да ти позволя да пиеш от него. Но да, беше толкова опияняващо. Не можех да спра. - Юта глесаше в земята представяйки си всеки момент.
-  Спокойно. Не бих го докоснал. Знам какво правиш когато си ядосан. А и сме приятели. Не бих ти го причинил. - каза Дойонг, но сякаш имаше задни мисли. Само той си знаеше.
- И сега какво? Ще се криете ли или целия университет ще разбере. - засмя се Кун.
- Естествено, че ще се крием. Не иска да му съсипя репотацията на странен плашещ мълчалив тип. А и ще рсзочаровам доста фенки.
- Така е. На нас не ни обръщат толкова внимание колното на теб. А сме заедно почти постоянно. - каза Дойонг.
- Ами нормолно. Много по - красив съм от вас. - засмя се Юта и удари Теил по рамото. След още малко смях и закачки Юта каза, че ще се връща при Марк. Влизайки в стаята видя Марк седнал на замята изкарал всичките си провизии от сака, гледайки ги съсредоточено. Юта постоя млко и отиде до него.
- Какво става? Ново убийство ли планираш? - имаше нещо в погледа на Марк което не се връзваше с обичайното му поведение.
- Аз, трвбва ли да спра? Ами ако ме хванат. Няма вече да съм близо до теб. Всичко това е част от миналото и настоящето ми. Но някак си не мисля че мога да спра. - Марк започна да плаче гледайки въжетата, веригите, ножовете и всичко останало. Юта го прегърна и постави главата му на рамото си.
- Не плачи. Всичко е наред. Аз съм тук и никъде няма да ходя. Няма да те оставя. - Юта говореше тихо и галеше гърба му, за да го успокои.
- Но всичко това...аз..това е част от мен. Не мога просто да я изтрия. - Марк мокреше рамото на Юта със сълзите си.
- Никой не те кара да го изтриваш. Просто трябва да внимаваш какво правиш и как го правиш. Аз ще съм до теб каквото и да стане. - Марк се отдели от прегръдката му и го погледна. Юта изтри сълзите му.
- Обещаваш ли? - гласът на Марк трепереше.
- Обещавам. Сега да приберем тези неща преди някой да ги е видял. - Юта знаеше, че това е в следстви на някаква травма. На нещо което го преследва като дух от миналото и не му дава мира и сякаш така се опитва да го заглуши. Но сега не бе най - удачния момента да пита за това.
- Легни да поспиш. На сутринта ще се почувстваш по - добре. - Марк кимна и се насочи към леглото. Легна и се зави опитвайки се да се отпусне и след малко заспа.
- Аз ще се грижа за теб. Каквото и да ми струва.