Deadly roommates

13.

Марк бавно отвори очи и видя белия таван над себе си. Погледна настрани и видя как Юта държи ръката му заспал на леглото. Марк заплака. Дръпна ръката си и погали косата му. Юта се събуди и видя че Марк е в съзнание.
- Боже Марк ти си буден. За миг помислих че няма да видя очите ти повече. - каза развълнувано Юта и постави ръка на бузата му.
- Какво стана? Помня само, че бях в парка и се сблъсках с някакъв мъж. - опита се да се надигне, но болката в корема му го преряза силно и той направи гримаса отпускайки се обратно.
- Не се движи. Раната е дълбока. Трябва да почиваш.
- Как ме намери?
- Усетих миризмата на кръвта ти. Бях на близо и за това. Видя ли лицето му? Познаваш ли този човек.
- Не. А и беше тъмно, не можах да го видя ясно. - каза тъжно.
- Не се тревожи, аз съм до теб. - в следващия момент Кун и Теил влязоха в болничната стая. Те се усмихнаха и пристъпиха от другата страна на леглото.
- Хей, приятел, изплаши ни. Знаеш ли Юта как се ошашка.   - каза Кун.
- Така е. - допълни Теил.
- Вие какво, знаете. Ако бяхте на мое място и любовта на жовота ви умираше как щяхте да сте. - повдигна глас Юта.
- Успокой се. Аз съм добре. И също се радвам, че мислиш така за мен. И съм гладен. - Марк постави ръка на корема си.
- Кун бягай да донесеш храна.- Нареди Юта.
- Как не? Той е твое гадже. Върви ти. - засмя се.
- Уф хубаво. Но ако нещо стане се погрижете да му помогнат.
- Спокойно бе. Върви! - Юта излезе от стаята и се затича до близкото кафене да му вземе нещо. Междувременно Марк, Кум и Теил си говорех за случката с Дойонг. Те не реагираха особено добре на предателството на приятеля им. Щяха да му потърсят сметка. Скоро Юта се върна със сандвичи и шейк. Юта започна да го храни.
- Юта мога да ям и сам. - засмя се Марк.
- Млъквай и яж. - поднесе сандвича към устата му.
- Добре ние ще тръгваме. Не искам да ви гледам романтичната сценка. - Кун и Теил си тръгнаха и ги оставиха сами. Юта държеше ръката му и гледаше в очите му сякаш търсеше нещо. Извини му се за думите си по - рано. Сестрата дойде и каза, че трябва да си почива. Направи му успокоително и Марк бързо заспа. Юта реши да се прибере за да се изкъпе и да хапне нещо.

Така минаха повече от седмица докато Марк се възстанови. Беше готов за изписване и Юта го прибра от болницата.
- Най - накрая. Не искам да стоя и минута повече тук.
- Не се оплаквай. Нали тръгнахме. Липсваше ми много на лекциите. Мислех за теб и не можех да се съсредоточа. Но сега вече си добре и може да се върнем.
- Така е. Писна ми от болнична храна. Искам бургер.  - усмихна се Марк.
- Щом искаш. Хайде да ти вземем. - Прекараха целия ден заедно навън. Забавляваха се и сякаш всичко беше забравено. Но Марк не знаеше какво се случи докато беше в болницата. Юта бе намерил Дойонг и бе наистина готов да го убие. Беше го приклещил в една уличка и го удряше, а Дойнг едва успяваше да издегне юмруците му. Намери някаква метална пръчка и бе готов да я забие в сърцето му. Но се спря. Знаеше, че Марк не би искал това. Пусна го и му каза, да не се приближава повече и до двама им.
Прибирайки се обратно в стаята Марк изпита облекчение, че е отново на мястото си.
- Отивам да се изкъпя. - каза Марк взимайки кърпата си.
- Трябва ли ти компания? - попита Юта дяволито.
- Не, но добър опит. - засмя се и влезе в банята.
- Колко си скучен. - измърмори. Помисли си, че му е неудобно да покаже белега си. Все пак все още му е прясно и може още да е леко шокиран от случката. И така и беше. Къпейки се Марк не спираше да се връща в онази нощ. Болката, която изпита. Чувството на безпомощност. Студеното острие на ножа минаващо през тялото му го накара да изпита ново чувство. Може би вина? Или състрадание? Той усети как се чувстват жертвите му. Усети агонията им. Не знаеше дали от този момент нататък ще убие някого. Постави ръка на мястото на раната и почувства релефа на белега. В ума му беше адски объркано и неспокойно. Седна на плочките и присви колене към гърдите си. Беше го страх. Но от какво?
Постоя още малко и излезе.
- Хей Марк...плакал ли си? - попита Юта загрижено.
- Не аз...просто. Малко ми е странно още и за това. Моля те не ме питай.
- Юта се приближи и охвана лицето му.
- Няма от какво да се тревожиш. Аз винаги ще съм тук. - той постави лека целувка на челото му и се отдръпна.
- Юта.
- Хм?
- Аз не мисля, че ще мога да убивам повече. Вече не мога да гледам страданието на някого, знаейки как се чувства наистина. - Марк затрепери.
- Оо. Спокойно всичко ще е наред. И това ще отмиме. Просто си дай време. - Той му даде топла прегръдка. Облякоха се и тръгнаха за лекции. Денят бе скучен докато образа на Дойонг не се появи пред очите на Марк.
- Радвам се че все пак не си го убил. - усмихна се в опит да не изглежда разтревожен.
- Спокойно. Няма да ни притеснява повече. - Юта тръгна напред, казвайки на Марк да го последва. Искаше да хване ръката му, но все пак връзката им бе тайна. - Може би някой ден.. - помисли си Юта.  Истината е, че Марк го беше срам да разкрие чувствата си към Юта пред другите. Щяха да го гледат с други очи. Объркан, отвратен и завиден поглед. Щяха да се питат защо е избрал точно него, като може да има всяко момиче в този университет. Никой не знаеше, че е гей. Но никоя тайна не остава скрита за дълго, колкото и добре да се пази. Но това, че е вампир нямаше как да се разкрие. Може би някой ден връзката им щеше да излезе на показ по един или друг начин. Все пак постоянно движеха заедно. Това бе малко подозрително. Но сега това нямаше значение. Юта бе излязал на двора и се смееше с някакво непознато момче. Марк изпита ревност.  Какъв беше този. Той отиде до тях и погледна свирепо към Юта.
- Ей ти странния, разкарай се. - каза момчето раздрезнено.
- Накарай ме лигльо. - Марк обърна погледа си към момчето. То го хвана за яката.
- Хей момчета, момчета, стига. Успокойте се. - Юта ги разтърва и погледна към Марк с лека усмивка.
- Хендери защо не влезеш в час. Аз ще се оправя с него.  - погледнаха се още веднеж и Хендери си тръгна.
- Я виж ти кой ревнува. - Юта се усмихна и го бутна по рамото.
- Моля? Аз не ревнувам. Не говори глупости. Просто този тип не ми допада. Странен е.
- По странен от теб? Хаха, съмнявам се. - засмя се Юта.
- Очевидно е, че ревнуваш. Иначе нямаше да реагираш така.
- Аз не...ох забрави хайде да се връщаме.

Хендери познаваше Юта от малко повече от година, но не знаеше за тайната му. Бяха се запознали в един бар и след известно време станаха добри приятели. Той беше заминал с родителите си и сега се бе върнал и първата му работа беше да се види с Юта. Той сякаш изпитваше нещо към него. Мислеше за него през цялото това време. Искаше да го види. Да поговорят. Да пиймат по нещо. Но това ново момче се намеси в плановете му. Защо изобщо се бърка? Трябваше да разбере. Подпита тук там и разбра, че са в една стая. Това не му допадна особено. Имаше нещо тайнствено в това момче и той щеше да разбере на всяка цена.