Deadly roommates

9.

- Исксш ли да си съединим леглата?  - ухили се Юта.
- Искаш да спя с теб? Няма начин. - Марк скръсти ръце и го погледна сякаш не му пука, но дали беше така?
- Като гледам вчера как ми се нахвърли мисля, че въпросът ти е излишен.
- Няма да стане! - Марк му обърна гръб. На вратата се почука отново.
- Кой ли е пък сега? - Юта отвори и видя Хечан.
- Хей, какво става? - попита объркан.
- Викат Марк при директора..има и двама полицаи..не знам какво се случва. Целия университет е пощурял. Говори се, че Марк е убил Джони. - Очите на Марк се разшириха. Как може да са стигнали до него? И защо викат само него? Та той ме бе сам онази нощ.
- Разкарай се от пътя ми дребен! - Марк го избута излизайки от стаята уж спокоен. Вървеше по коридора и обмисляше какво ще каже. Влезе вътре и видя двамата полицаи и седна на стола пред директора.
- Така Марк. Мислим, че имаш нещо общо с убийството на Джони. - Марк както винаги го играеше спокоен тип не показващ емоции.
- Каквото и да са ви казали не съм аз. Сериозно? Защо да го правя? Аз не съм такъв.
- Прегледахме отново записите от камерите и видяхме, че докато убиецът го е влачил към тоалетните от него изпаднало нещо. Проверихме и видяхме, пластина от макетен нож, с какъвто е убит Джони. А преди ден бе подадено оплакване, че си заплашил Джехюн с точно такъв нож. Това те прави главен заподозрян. - полицията гледаше за реакция за леко помръдване, знак на притеснение, но нищо. Чудеха се дали не разпитват грешния човек или той просто има опит в това да запазва спокойствие в такава ситуация дори и да е виновен.
- И мислите че аз съм единствения с такова ножче в целия огромен университет? - говореше нормално без да повишава глас и без да показва емоция на лицето си.
- Аз го носих с мен, защото тъкмо си го бях купил и когато Джехюн ме приклещи бе единствения начин, по който се стих да се защитя.
- Това не опровергава ситуацията. А и ти имаше търкания с него. Разбрах, че те набил. А и с убиецът имаше друго момче, което дойде по късно и после излязоха заедно. Да приемем, че евентуално си ти? Кой би бил съучастникът ти?
- Вижте господин директор да сте ме виждали да общувам с някого тук. Никой не ме харесва, само защото ме мислят за странен и  не се обличам по общо прите норми. А и дори да ме е набил, аз не съм човек който убива. Аз съм просто аутсайдер. - тогава Марк опита да си придаде тъжно изражение и наведе глава за да помислят че той просто е сам и неразбран. И може би му се получи.
- Добре можеш да си вървиш. Но все пак ще претърсим стаята ти. - тогава ума му защрака и опитваше да измисли какво да прави. Той вървеше с полицаите и видя Юта в далечината как излиза и заключва вратата. Погледите им се срещнаха и Марк направи знак на Юта да тръгне към тоалетната. Щом видя полицаите на Юта му стана ясно какво става. Юта се скри и изчака полицаите да се обърнат. След като го напраавиха той се измъкна навън. Намери технкя прозорец и влезе. Започна да опакова всичко подозрително и времето му изтичаше. През това време Марк тикаше кюча в ключалката уж, че не може да отлючи и някак си успя да счупи ключа вътре.
- Хайде бе момче имаме и друга работа. - изнерви се единят полицай.
- Съжалявам ключът се счупи. - каза невинно Марк.
- Оо ще разбия тази врата. - Юта чуваше как всеки момент щяха да влязат. Събра всичко и скочи през прозореца точно преди да влязат. Влизайки полицаите видяха празна стая. Разровиха гардероба му както и този на Юта. Под двете легла, в банята но не намериха нищо уличаващо.
- Добре. Ние ще тръгваме. Но за напред не ни карай да идваме отново, защото може да помислим че си ти. А затвора не е приятно място за младеж като теб. - потупа го по рамото и излезе.
- Супер сега вратата е счупена. Няма да има покой в тази стая повече. - Марк погледна през прозореца и видя Юта да чака скрит.
- Юта, хайде идвай няма ги вече. - Юта се качи с един скок и подаде чантата за да успее да влезе.
- Някой видя ли те? - попита Марк.
- Не мисля. Какво стана. Разобличиха ли те?
- Не, но ме подозират. Трябва да внимавам какво правя, за да не стане по зле.
- Така е. Аз ти казах, че е опасно.
- Попитаха ме и за теб. Казаха че с убиеца са видели и друго момче. Но кой би заподозрял това красиво лице.
- Мислише че съм красив. Много сладко. - усмихна се Юта.
- Нямах това предвид. Имах предвид, че всички те харесват и никой не би те заподозрял.
- Мда така е. Всички ме харесват. Ти също.
- Млъквай и помисли как да оправим вратата. - засрами се Марк.
- Спокойно. Ще говоря с директора. На мен винаги ми се огажда. До тогава стой тук и не прави нищо глупаво става ли?
- Ох добре. - изпуфтя Марк
- Юта отиде да ореди въпроса с вратата и след час - два вратата бе донесена и поставена.
- Видя ли? Аз съм принц. - Юта живееше в неговия си перфектен свят.
- Не ти си задник. - Марк продължавше да си втълпява, че не е влюбен в красивия вампир.
- О, я стига. Та ни е почти правихме секс. Ако онзи идиот Тейонг не се бе появил щях да те изчукам така, че никога да не ме забравиш.
- Това...това беше признак на слабост. Аз..не знам какво беше, но няма да сеповтори отново.
- Щом казваш. - Марк стана от леглото си и отиде да подреди нещата си отново в гардероба. Докато ги прибираше неволно поряза дланта си.
- Ау..- Марк се загледа в ръката си която започна да кърви. Юта замръзна на мястото си. Уханието на сладката кръв на Марк извън тялото му изостри всичките му сетива. Той се приближи до Марк който търсеше с какво дс спре кръвта. Юта хвана ръкарта му и го обърна към себе си. Загледа се в ръката му и зъбите му се показаха.
- Юта не! Недей! Не го прави! - започна да дърпа ръката си за да се оттърве от захвата на Юта, той бе твърде силен. Юта вдигна ръката му и усети уханието на кръвта. Облиза я бавно по целия разрез.- Марк потръпна.
- Кръвта ти е толкова сладка. Искам още от нея.
- Юта спри моля те! - беше твърде късно. Юта вече бе вкусил от него. Той го бутна на леглото и се качи върху него.  Прилепи устни към неговите и целувката ставеше все по дълбока и изпълнена със страст. Юта постави няколко целувка по врта му и се доближи до ухото му.
- Спокойно, няма да боли много.
- Чакай какв..- Юта заби зъбите в нежната кожа на Марк и той изскимтя. Юта сякаш беше в екстаз. Вкусът разливащ се в устата му бе опияняващ. Пристрастяващ. Не можеше да спре. Не искаше!
- Юта..боли ме? - Марк се опита да го избита, но не успяваше.
- Юта моля те! - чак тогава Юта чу треперещия глас на Марк. Отдели се облизвайки устните си.
- Съжалявам просто..не мога да спра. Кръвта ти е..като дрога. Не можеш да да спреш. Искаш все повече.
- Трябва да спреш ако не исаш да ме убиеш. - сълзи се спуснаха по бледото лице на Марк. Болеше го и бе уплашен какво може да стане от тук нататък.
- О моля те не плачи! Всичко ще е наред. Съжалявам. Аз просто не можах да се овладея. Няма да.. - Марк придърпа Юта в целувка. Вече не му пукаше. Знаеше какво иска. Искаше само него. Целуваше го както никога до сега. Наслаждаваше се въпреки болката във врата си.  Леко спускаше ръце по тялото му за да намери ръба на тениската му. След като го откри бързо я надигна и я свали от него. Тялото му все още бе така студено. Юта слизаше все по надолу в целувките си.
- Тази блуза ме дразни. Ще я сваля от теб. - той избута тенискат му нагоре и я захвърли. Започна да цвлува гърдите му. Да облизва и да оставя цветни петна. Марк зарови пръсти в косата му и въдишаше тихо. Пусът му се ускоряваше все повече. Юта прокара ръка по корема му и се спря на колана на дънките му. Разкопча го бавно гледайки зачервения убиец под него.
- Искаш ли да ги сваля?
- Мхм - бе идинственото което се изтеъгна от устните му. Юта свли дънките му и видя как малкия Марк все повече искаше да излезе. Той пъхна ръката си в бельото му и започна бавно да движи ръката си. С всяко следващо движени Марк все повече и повече изпитваше желание да пусне стоновете си на свобода. Тогава Юта се наведе над него.
- Не че не искам да чувам стоновете ти, но не искам да ни чуят за това бъди по тих. -  Юта го целуна за да заглуши стоновете му. Той все повече забързваше ръката си и Марк вече едва се сдържаше. 
- Ще свърша! - Юта искаше да чуе точно това. Следноще няколко движения  Марк изви гръб нагоре в изблик на удоволстви свършвайки. Опита се да заглуши стона си но не успя.
- Бившият ти не ти е доставял такова удоволствие нали? - попита Юта с подла усмивка.
- Нн..не.
- Знаех си. - Юта не можеше да издържа повече, събу дънките си и прокара няколко пъти с ръка по члена си, преди да се настани на входа на Марк.
- Искаш ли го? Защото започна ли, няма да мога да спра?
- Искам го...Юта.. - Той не дочака втора покана и навлезе бавно в Марк за да свикне. Задвижи се и стоновете на Марк вече започнаха се леят един след друг.  Той постави ръка на устата си. Юта забързваше движенията си все повчече, Марк не знаеше къде се намира. Усещането го изпълваше изцяло.
- Юта....
- Оо харесва ми да стенеш името ми. Юта го чукаше така все едно му е запоследно а Марк стискаше чаршафите с едната ръка а с другата едва успяваше да се заглуши. Чувството и за двамста беше невероярно. За Марк това бе нещо което не би изпитвал до сега. Бе забравил за всичко останало. Бяха само те двамата.
-Ааагхх ще свърша - изстена Юта. - и след тези думи и още няколко тласъка Юта свърши и се подпря на леглото гледайки Марк който едва дишаше.
- Харе са ли ти? Искаш ли още? - Марк отвори очи и дръпна ръката му за да легне до него.
- Определено ни е тясно. Ще съединим леглата после. - каза Марк задъхан.
- Тихо сега. Поспи.
- Знаех си че ме искаш- помисли си Юта прегръщайки Марк до себе си. Постави главата му на ръката си и ги зави. Марк се отпусна и бързо заспа, а Юта гледаше красивото му спящо лице.