Deadly roommates

5.

Вечерта започна толкова хубаво. Марк уби Джони и извъднъж Юта се появи изпивайки кръвта останала в тялото му. Марк не можеше да заспи мислейки за всичко това, а Юта спеше сладко.
Събуждайки се Юта видя свитотото тяло на Марк под завивките. Отви го и видя че е буден и очите му бяха подпухнали от липса на сън.
- Какво ти става? Защо не си спал? - засмя се. Марк го погледна с поглед труден за разчитане.
- Какво си ти? Мислех че си просто един от популярните идиоти в този скапан университет. Какво беше това снощи?
- Цяла нощ ли го мисли това? Не е ли очевидно. Аз съм вампир. И какво от това? Поне мен не можеш да убиеш. Дори да исксш. - засмя се отново. Марк се надигна и му обърна гръб. Не искам повече да общуваш с мен. - каза тихо и се насочи към банята. Влезе, свали дрехите си и пусна водата. Подпря се на стената и водата се блъскаше в главата му и се стичаше по гърба му. Мислите му бяха объркани. Не знаеше какво изпитва. Страх? Отвращение? Не разбираше себе си. Прокара пръсти през коста си и вдигна глава към душа. Струята вода се удряше в лицето му. Надяваше се че така ще прочисти мислите си. След като се изкъпа се облече и излезе от банята. Изглеждаше по - уморен от всякога.
- Още ли си тук? Нямаш ли лекции?- остави кърпата до главата си и легна.
- Махай се! Дразниш ме. - дори не знаеше какво изпитва в този момент, за това трябваше да остане сам.
- Нали осъзнаваш, че това е и моята стая?
- Все тая. Остави ме сам! - положи ръка на очите си с надеждата, че ще успее да заспи.
- Щом искаш...ще те оставя. Само не се наранявай или такива неща. Просто си почини. - каза загрижено Юта.
- Просто..ме остави! - чувстваше се безсилен. Юта везе нещата си и излезе от стаята. Докато вървеше по коридора мислеше колко е изплашил Марк. Определено изглеждаше така. Не бе спал цяла нощ. Сигурно го мисли за чудовище. Бе толкова вдлъбен в мислите си, че не забеляза как се блъсна в Джехюн. Юта отстъпи назад и го погледна злобно. Гледаха се така сякаш всеки момент ще се сбият.
- Разкарай се от пътя ми! - каза Джехюн. - Не гледаш ли къде ходиш?
- Не ми говори! Просто са махни от погледа ми. - отвърна Юта. Двамата се ядосваха и напрежението вече можеше да се реже с нож.
- Какво става там? - разкрещя се един от професорите. - Двете момчета се отдалечиха един от друг и се разминаха.
- Какво е станало между тях? - Попита Тейонг. - Бяха най - добри приятели.
- Никой не знаеше причината поради която двамата са се намразили така. Просто гледаха как си хвърлят злобни погледи и само им трябва повод за да се сбият.
- Никой не знае..- отвърна Хечан. Аз ще отида до тоалетната. - Хечан се насочи натам и влизайки силен писък се изтръгна от гърлото му. Насъбраха се много хора и започнаха да снимат с телефоните си.
- Направете път да мина! - извика професор Лии Бюн Хун. Проправяйки си път видя мъртвото тяло на Джони, който бе убит по брутален начин. Сиченг бе забелязал че го няма в леглото му, но не знаеше за това. Веднага се обадиха на линейка и полиция. Настъпи соматоха. Студентите бяха освободени от часове. А професорите и деканът бяха в паника. Проверяваха се видеозаписи, но на тях се виждаха само два тъмни силуета. Нищо уличаващо. Нямаше свидетели за разпит. Нищо. Марк чуваше как се тича в коридора и някой крещеше, друг плачеше. От това му стана ясно, че всички са разбрали. Усмихна се и беше горд със себе си. Докато онази мисъл за Юта не прогони всичко. Мислеше си как ще дели една стая с вампир. Можеше ли да му навреди в мига в който поиска. За първи път се чувстваше беззащитен. Тъй като нямаше лекции Юта се върна в стаята.
- Виж каква соматоха предизвика. Целият университет е на нокти и не може да възприеме какво се е случило снощи. - каза Юта отивайки към леглото си. Седна и погледна как Марк го игнорира отново.
- Не се прави че спиш? Чувам сърцебиенето ти. Не изглеждаш спокоен. - каза леко притеснен да не го изплаши повече.
- Какво, и мен ли ще ухапеш? Марк свали ръката от очите си и обърна глава към него.
- Не разбира се. Нали сме приятели. - усмихна се колебливо.
- Няма да съм приятел с чудовище. - това наръжи Юта. Точно това не искашенда чува. Марк да го смята за чудовище. Въпреки че и двамата бяха хладнокръвни убийци.Те убиват без емоции. Когато няма емоции, няма улики. А без емоции, те не чувстват вина. Или поне до сега. Юта стана и се приближи до него. Сесна до леглото му и се загледа в очите му. Гледайки го той за кратко Марк видя чувство на вина. Сякаш съжаляваше за постъпката си, но нямаше как да го каже. Бе невъзможно за него. Марк затвори очи и се опита да не мисли за това, надявайки се че ще се разкара.
- Погледни ме. - каза Юта спококойно. - Марк бавно отвори очи и се загледа в медно-кафявите му очи. Бяха красиви и пленяващи. Хипнотизиращи. Не можеше да отклониш поглед от тях. Погледът му го успокояваше.
- Не ми правиш някоя вампирска магия за изтриване на паметта нали? Както си се втренчил в мен. - опита да се усмихне но не успя.
- Не. От къде ти хрумна.- лек смях се отрони от устните му.  Аз не съм като вампирите по телевизията.
-  Знам ли? Не съм срещал вампир преди.- замълча за момент. - Тогава защо ме гледаш така?
- Защото искам да видиш, че няма защо да се страхуваш от мен. Аз няма да те нараня.  - топла усмивка се появи на лицето му и Марк инстинктивно му отвърна със същото.
- Леле, ти можеш да се усмихваш? - бялото лице на Марк започна да става леко розово.
- Я млъквай. - Марк се опита да си придаде отново сериозен вид.
- Чакай малко? Ти да не би...да се изчерви. - Юта се засмя а Марк се надигна от леглото изблъсквайки го.
- Престани! Това не е вярно. - Марк се засрамваше все повече. Какво се случваше? Какво е това ново чувство? Как се казваше? Щастие? Не бе изпитвал това чувство ордавна и за това му бе толкова непознато и го хващаше неподготвен.
- Какво ми направи? - Марк бе станал и взе да отстъпва назад.
- Нищо особено. Накарах те да се усмихнеш. - Юта не се бе чувствал по горд от себе си. Виждайки усмивката му сякаш нещо стопли студеното му, мъртво сърце. Виждаше ново негово лице. Нещо което предполагаше, че никой не бе виждал до сега.
- Запомни! Каквото се случва в тази стая, остава в тази стая! - каза Марк сериозно. - Никой не бива да знае за това. Ще ми съсипеш репотацията.
- Обещавам. - Кълна се в стоте и осем години прекарани на тази земя.
- Леле, толкова ли си стар?
- Донякъде е готино. Живееш вечно, не старееш, бла, бла, бла, гадното е че си принуден да стоиш в университ до края на вечността. - погледна тъжно в замята.
- Защо не правиш каквото си искаш? Да обикаляш света. Да стойш по баровете по цяла нощ с приятели и готини  момичета..е преди да им изпиеш кръвта разбира се.
- Ами проблемът е, че нямам къде да живея, за това живея тук, нямам, пари за това живея тук. Родителите ми са в чужбина и само ми плащат университета а каквото остане прахосвам за барове. Да пиеш кръвта на пияни хора е по лесно от колкото мислиш. Не се съпротивляват много. Но кръвта им има някакъв по - неприятен вкус, наблъскана с алкохол, кръвта няма хубав аромат. Да с приятелите излизаме, но не винаги. Така че живота ми не е толйова интересен.
- Леле, доста скучна автобиография имаш.
- Какво правиш с телата после? Все пак не трябва да се разкриваш. - попита Марк заинтересован.
- Последният път в бара просто я оставих. Не ми се занимаваше да я влача. Скоро убих малко момиченце и я изхвърлих в контейнер. Кръвта ѝ бе доста свежа. Но попринцип трябва да ги изгарям. Но на мен не ми се занимава. Досега не са ме хващали. Така че не се притеснявай за мен - усмихна се. - Ами ти? Като гледам се кефиш да ги оставяш на показ.
- Не е така. Просто исках всички да видят какво изчадие е този. Иначе работя чисто. Убиваш и си тръгваш без да оставяш улики.
- Интересно- каза Юта.
- За 108 годишен изглеждаш доста свеж.
- Благодаря. За човек който е хладнокръвен убиец имаш красива усмивка. - и в този момент Марк сведе поглед засрамен. Юта изполва момента да се приближи. Със всяка следваща стъпка Марк отстъпваше назад докато не опря стената.
- Не се приближавай повече. - каза притеснен. Юта спря на крачка от него и го погледна.
- Защо сърцето ти бие толкова бързо? - усмихна се Юта доволно.
- Не е вярно. Моля те отстъпи. - притесняваше се какво ще последва.
- Молиш ме? На кого за последно си казал това? - усмихна се. -Ами ако не искам? - Юта направи крачки напред и опря ръка в стената.
- Спокойно. Нищо няма да ти направя. - Усмихна се, погледа го още няколко секунди и се отдели. - Не знам какво беше това, но определено трябва да го повторим. Марк все още стоеше замръзнал до стената, а Юта беше толкова доволен от себе си. - Марк се отдели, легна и постави ръце на лицето си. - Какво беше това? - мислеше си. Защо сърцето му прескачаше ритъм и биеше така. Какво се случваше в главата му. Всичко беше разхвърляно, като купчина есенни листа вдигнати от вятъра. Издърпа телефона си, сложи слушалките си и се опита да подреди мислите си в мелодията на песента.