Deadly roommates

4.

Юта вече се разхождаше по оживените нощни улици на Сеул в търсене на плячката си. Бе прибрал ръце в джобовете си и внимателно наблюдаваше хората. Всеки бързаше за някъде и не знаеше какво можеше да го сполети тази нощ. Гладът му ставше все по свиреп и вече не можеше де се потае толйова. Погледът му се спря на изгубено момиченце което търсеше майка си. Приближи се до нея и клекна за да е на нейното ниво.
- Хей миличка, къде са мама и тате? - момичето започна да плаче. Юта го погали по косата за да се успокои.
- Мама беше в магазина, но сега я няма и не мога да я намеря. - Юта я хвана за ръка.
- Исакш ли да я потърсим? Сигурно е наблизо.
- Да. - изхлипа тя. Юта я поведе и искаше да я скрие някъде. Не искаше някой да го вифи как крие мъртво детско тяло. Спря се пред една тъмна уличка и я погледна. Тя изглеждаше уплашена.
- Какво правим тук? Къде е мама? - Тя започна да плаче.
- Млъквай малката. - Юта я опря в стената и клекна.
- Сега просто стой мирна. - Юта заби зъби в тънкия ѝ врат и пиеше кръвта ѝ с наслада. Момиченцето пищеше пт болка, но Юта бързо постави ръка на устата ѝ. Тя все повече се отпускаше докато накрая свлече в ръцете му със вече мъртво сърце. Юта се усмихна доволно и облиза устните си. Понесе я и хвърли в контейнер за боклук. Тръгна да се прибира и се промъкна тихо в университета. Вмъкна се в стаята, а Марк още спеше. Чуваше се музиката от слушалките му в тихата стая. Как спи на толкова силна музика - помисли си Юта. Съблече якето си и го хвърли някъде на пода. Легна си и се загледа в Марк докато не заспа.
Марк сънуваше лошмар. Сънуваше най лошия си спомен. Родителите му му крещяха. Искаха да се махне. Мразеха го заради това в какво се бе превърнал. Той се дистанцираше от тях. Измъкваше се нощем и дори спря да им говори. Тогава той взе един от трофеите на баща си и го разби е главата му. Той се свлече целият в кръв а майка му коленичи над него. Марк се приближи взе един нож от кухнята и преряза гърлото ѝ. Той отстъпи няколко крачки назад пускайки ножа. Глдаше как локвите къв ставах все по големи. Погледна треперещите си ръце и осъзна какво е направил. Той ги обичаше, но и ги искаше мъртви.
Марк се въртеше в леглото си и стенеше "Съжалявам". Юта се събуди видя как Марк не е на себе си. Стана и отиде при него. Хвана го за ръмете.
- Марк! Събуди се! - Разтърси го. Събуди се!! - Марк отвори очи, изправи се и прегърна Юта внезапно.
- Това е просто кошмар - каза тихо Юта. Погали гърбът изненадан от реакцията му. Когато Марк се осъзна го отблъсна от себе си.
- Какво правиш тук? Въви си на леглото. - бе изплашен.
- Няма как да заспя като се мяташ така и стенеш насън.- усмихна се.
- Остави ме. - Марк стана и влезе в банята. Наплиска лицето си и се загледа в отражението си.
- Защо се случва това? Защо този спомен ме преследва отново? - гледаше се и задаваше въпроси сам на себе си. Издиша бавно за да се успокои и излезе от банята.
- По добре ли си? - попита Юта разтревожено.
- На теб какво ти пука? - раздразни се Марк.
- Пука ми. Все пак сме приятели.
- Ние сме какво? Това няма как да се случи задник такъв. - Юта се усмихна.
- Ще видиш че ще стане. Аз не се отказвам. А и не съм аз този който се  хвърли внезапно в прегръдките ми.
- Това не се е случвало. Никой не трябва да знае за това. Аз нямам приятели. Не ми трябват. Предпочитам да съм сам. - Марк заби поглед в пода докато вървеше към леглото си.
- Никой не обича да е сам. А и спокойно. Няма да кажа на никого. Това ще бъде нашата малка тайна.- Юта се усмихна и си легна. Марк се загледа в тавана мислейки над думите му. Защо го е грижа за него. Защо използваше думата.."приятел". Тази дума е много силна. Марк никога нямаше приятели. Той винаги е сам. Защо някой ще иска да е приятел с такъв като него. И то най - известното момче в училище. Това трябва да е някаква шега. Нямаше как да е истина.