Deadly roommates

8.

Юта знаеше, че Марк изпитва нещо към него. Виждаше го как се изчервява. Срамуваше се и се опитваше да го симилира като гняв. Не му се получаваше. Юта жадуваше за тази цеувка отдавна и явно снощи бе най - правилният момент. Бе въпрос на секунди за края на тази сцена, когато Марк неочаквано задвижи колебливо устните си срещу неговите. Те леко потрепериха. Юта се отдели гледайки го в очите знаейки, сърцето му бие силно. Устните му бяха меки, а тези на Юта хладни като смъртта. Все пак в във вените мо не тече кръв, която да го стопли.

На другия ден Юта гледаше как спи спокойно и сила не му даваше да го събуди, но трябваше. Приближе се до ухото му и прошепна:
- Трябва да ставаш. Събуди се. - когато Марк усети топлия дъх на Юта в ухото си рязко орвори очи и се отдръпна.
- Какво правиш толкова близо до мен? - бе притеснен, но усещането все още го изпълваше.
- Събуждам те,не е ли очевидно. - Усмихна се и хвана завивката му дърпайки я от него.
- Хей, върни ми я. - извика Марк.
- Намя да стане. Ставай!
- Уфф хубаво. Досаден си занеш ли? - измърмори Марк.
- Знам. Харесва ми да те дразня.  - Юта се забавляваше.
- Става ли днес да не ходим на лекции? -  Марк погледна Юта отегчено.
- Оо, значи искаш да останеш на саме с мен цял ден? Харесва мк как мислиш.  - хвърли му подъл поглед.
- Не аз..добре да тръгваме. -  Марк се оправи, облече се и трънаха към стаята. Този път гледаха Марк по различен начин - със страх. Това му харесваше, но не знаеше защо.
- Марк Лий. Директорът те чака в кабинета си.
- Ох сега го загази? Какво си направил? - попита Юта.
- Онзи тъпак Джехюн се е разприказвал. 
- Кзах ти, че те хванат.
- Спокойно. Ще измисля нещо.
- Хубаво. Но внимавай какво говориш.
- Ще се оправя. - Марк се насочи към кабинета следван от шушуканя. Почука на вратата.
-Влез. - Марк отвори колебливл и влезе. В кабинета беше и Джехюн. - Ах този идиот. Сега ако не го убия...- мислеше си.
- Седни Марк. - той седна и се обърна злобно към Джехюн за миг.
- Виж, разбрах от Джехюн, че си го заплашвал с нож. Това вярно ли е? - попита мъжът спокойно.
- Не господин директор. Той ме завлачи в стаята на чистача и се опита да ме насили. - оправда се Марк.
- Това не е вярно директоре. Той опря нож в гърлото ми!! - той застана напред и посочи шията си.
- А ти какво си направил за да го провокираш? - попита директорът.
- Аз..ами..исках да говоря с него, но той ме нападна. Вижте го. Прилича на убиец.
- Ами ти Марк. Защо носиш хладно оръжие в себе си? Забранено е.
- Разбирате ли? Това е макетен нож. Остря моливите си с него. Не го използвам за друго. Да не съм луд. А и Джехюн не всички имаме пари да се обличаме като теб с префарцунени дрехи. Обличам се както искам и ако имаш проблем с това кажи го сега.
- Марк не му викай! Нека запазим добрия тон. Та тогава Джехюн, защо си го дръпнал в стаята на чистача? Какво толкова искаше да говориш с него? - Марк се усмихна подло за секунда.
- Аз просто исках да говорим насаме. Това е.
- Не е това начинът. Можете да се отдалечите от хората и да поговорите. Не да го криеш в стаи тайно. Изглежда подозрително. Ако наистина си се опитал да го насилиш той е имал право да се защити. Въпреки, че не с тези драстични мерки. - погледна Марк строго.
- И сега как да решим този спор. Ами..наказани сте да оставате цяла седмица по 2 часа след лекции. Дано това ви оправи отношенията.
- КАКВО!!! - та този е ненормален няма да стоя в стая с него.
- Ще има професор с вас не се притеснявай. А и не мисля, че би ти направил нещо.
- Господин директор уверявам ви, че нищо няма да се случи. - Марк се обърна към Джехюн с поглед който казва: Видя ли че ще ми се размине отрепко.
- Можете да си вървите.
- Благодарим. - станаха и излязоха от кабинета а отпред чакаше Юта притеснен.
- Е, изключиха ли те?
- Не. Само ме наказаха да стоя цяла седмица по 2 часа с този нщастник. - раздразни се Марк. - Юта и Джехюн се погледнаха злобно.
- Не ме предизвиквай ясно? - каза му Юта, а Джехюн просто се обърна и продължк по пътя си.
- Хайде да се върнем в стаята. Изгубих настрооние да уча. - каза отегчено вървейки до Юта.
- Ти кога си учил? - засмя се.
- Все тая. Идваш ли?
- Щом е за теб, ще пропусна един ден. - Юта беше толкова доволен. Влязоха в стаята и Юта каза че отива да се изкъпе. Марк просто седна на леглото си и се чудеше как живота му стана по ужасен от колкото беше преди. Когато Юта излезе полугол от банята погледът на Марк се разходи по цялото му тяло. От разрошената мокра коса, до широките рамене и по надолу оформено бледо тяло, което си плачеше да бъде докоснато.
- Харесва ли ти гледката? - попита Юта.- Марк вдигна бавно поглед към очите му и се изправи.
- Ти...си красив. - той беше пленен. Изпитваше все повече непознати за него чувства. Юта се приближи и сля усните им в едно. Движеше ги бавно и Марк му отвръщаше. Сякаш Юта бе поставил магия в съзналието му. Ръцете на Марк си намериха към голите му рамене и се хвана за тях. Юта постави своите на кръста му и го придърпа към себе си. Въздухът им свършваше и се отделиха за миг.
- Какво ми направи? - попита Марк задъхан.
- Помогнах ти да се влюбиш. - след тези думи целувките им ставаха все по страстни и тялото на Марк ставаше все по горещо. Той се отдели за миг и съблече тениската си. Прегръщайки студеното тяло на Юта, го накара да потеъпна и да издаде лек стон в целувката. Юта прекъсна цвлувката и блъсна Марк на леглото. Той се загледа в очите му докато Юта бавно се качваше върху него. Юта се подпря отдете страни на главата му и започна да поставя мокри целувки по врата му. Тогова усети миризмата на горещата му бушуваща във вените му кръв. Миришеше толкова сладко. Опияняващо, като любовен елексир. Той правеше всичко въможно за да се владее. Възбуждаше се все повече от докосванията на Марк по голото си тяло. Отъркваше се в него и това го побъркваше. То й го погледа в очите.
- Марк..позволи ми да пия от кръвта ти. - Марк дишаше тежко.
- Моля те.! - помоли Юта. Все повече я искаше.
Точно тогава на вратата се почука.
- Хей Юта закасняваш за лекция по история. Важно е да пристваш. Може ли да вляза?
- А,  чакай гол съм излизам от банята. - погледна към Марк.
- Точно сега ли трябваше. Защо? - Двамата се облякоха и Марк се скри в тоалетната за да не види Тейонг, колко е червен и да заподозре нещо.
- Влез.  - Тейонг влезе колебливо и се огледа.
- Къде е онзи странния..Марк ли се казваше?
- Той е на лекция по..ъ..география.. да. - скалъпи Юта.
- Аха ясно. А ти защо си още в стаята. Ти не закъсняваш попринцип.
- Ами оспах се. Стоях до късно и така. Така сега моля те излез и ме чакай в залата аз ще дойда.
- Добре. Но побързай става ли.
- Да хайде върви. - Тейонг излезе и Юта си отдъхна.
- Вече можеш да излезеш. - Марк вече бе по спокоен и дишаше нормално.
- Толкова те искам. - каза Юта гледайки го.
- Искаш мен или кръвта ми? - попита Марк.
- И двете. Сега ако не възразяваш ще тръгвам, че закъснявам.  - каза тъжно Юта.
- Но ще продължим като се върна... - излезе от стаята и Марк се просна на леглото хващайки се за главата.
- Божичко, какво беше това? Това чувство.  Искам още от него. - въздъхна и се замисли. - Юта какво направи с мен? Каква е тази магия? Защо ме караш да се чувствам така? Какво направи със стария Марк? Ти го смачка и изхвърли през прозореца онази нощ. Какво ще правя сега? - толкова въпроси без отговори. Толкова желание и страст криещи се под кожата му. Юта бе клечката кибрит за палваща бензина в кръвта му. И всичко започна само с тази целувка под нощната лампа.