Deadly roommates

2

Юта реши че няма да е зле да отиде на бар. Не беше с приятелите си, но пък можеше да забие някого за забавление. Седна на и си поръча уиски. Знаеше че няма да го изпие но трябваше да отбие номера. Оглеждаше се хубаво из бара и засече поглед с една блондинка. Взе чашата си и се приближи до нея.
- Трябва ли ти компания? - усмихна се ехидно.
- Може би. Само ако ме черпеш едно. - момичето гледаше така сякаш искаше да му се нахвърли всеки момент. Юта отиде до бара и поръча още едно за нея. Върна се и й подаде чашата. Тя я нафигна и изпи уискито на екс.
- Танцували ти се секси? - попита блондинката и се усмихна накриво защото беше леко пияна.
- Води ме красавице. -тя хвана ръката му и го поведа към дансинга. Танцуваше и се отъркваше в него но той се преструваше. Не бе дошъл тук за това. Хвана я за ръката и я повлече към тоалетните. Влезе в една от кабинките и я заключи.
- Ще ме чукаш ли? - попита тя възбудена и пияна.
- И представа си нямаш. Отвърна Юта. Започна да я целува и след малко се спуна към врата й. Усещаше горещата й кръв. Зъбите му се показаха и той ги заби внезапно. Тя извика от болка и лека полека започна да се замайва. Юта смучеше кръвта й и му харесваше много. Той се отдели от нея и тя се свлече мъртва на пода на тоалетната. Той я гледаше. Избърса устните си и излезе от тоалетната. Проправи си път през тълпата и си тръгна задоволен.

Междувременно Марк застана пред масивна кафява врата. Знаеше как да влезе и разби и тази ключалка. Това беше нещо обичайно за него. Влезе тихо и се огледа за момчето което търсеше. Той беше на дивана и гледаше телевизия не подозирайки какво щеше да му се случи. Марк затисна устата му с ръка а другата бе удвил около врата му за да не мърда. Той се опитваше да вика но безуспешно. Марк пусна врата му и извади парче плат от джоба си. Слжи го на устата му и я завърза. Марк го пусна за мик и той се опита да избяга, но Марк бъзо забоколи дивана и го прклещи с тялото си. Свали раницата си. Отвори я и извади тънко въже. Върза ръцете му а след това стана от него и завърза и краката му. Клекна срещу него и го попита:
- Удобно ли ти е скъпи? - момчето разбра кой е похитителя му. Марк свали маската си и го погледна.
-Знаеш ли? Много ми харесваш така. - чувстваше се доволен от себе си. Момчето за почна да се мърда и да опита да се измъкне. Опита се да крещи. Марк се хрърли към него и се подпря на дивана раздразнен.
- Дори не си го и помисляй. Колкото повече мърдаш, толкова повече ще те нараняват въжетата. Момчето се спря да мърда но трепереше от мисълта какво ще му се случи. Марк се отдели от него и отново го погледна.
- Защо скъса с мен? С какво заслужих това? Аз те обичах а ти ме предаде. За какво? За някакъв идиот който не те заслужава... -замисли се и започна леко да се разхожда пред него.
- Днес вечерта е прекрасна. Жалко е, че ще ти е последната.- Марк извади голям метален ключ за тръби и го удари силно с него. Този удър спраска черепа му. Кръв се разплиска навсякъде по маската, суитшъра и ръкавиците на Марк имаше пръски кръв. Това не бе нещо   необичайно. Щеше да ги съблече и изхвърли. Прибра ключа и се насочи към вратата затваряйки я сякаш нищо не с е случило. Слезе безшумно по стълбите и излезе от сградата.
Точно тогава Юта минаваше и миризма на прясна кръв го унесе. Той видя как момче криещо лицето си бе опръскано с кръв. Вървеше сравнително бързо по улицата за да не го забележи някой. Видя кофа за боклук в една уличка и застана пред нея. Юта отстъпи няколко крачки назад за да не бъде забелязан. Момчето пред него свали раницата си, съблече суитшъра си махна ръкавиците си и ги хвърли в контейнера. Обърна се за да свали маската си без никой да види лицето му и сложи нова. Сложи ръцете в жобовете си и тръгна отново. Юта вървеше след него и се зачуди къде ще отиде. Момчето спря за миг сякаш усети присъствието му, но след миг продължи. Спря пред оградата на университета, покатери се и я прескочи. Юта бе очуден. Последва го и видя как се насочва към неговата стая. Марк бавко вкара кюча и влезе тихомълком.
- Хм..ще бъде интересна година.

Марк влезе в стаята и хвърли раницата си на пода и си отдъхна. След секунда врата се отвори а той все още беше с гръб.
- Защо ме следиш? - попита и не знаеше какъв отговор да очаква.
- Това е моята стая. Ти сигурно си моят съквартирант. - попита уверено Юта.
- Ще се обърнеш лк да видя лицето ти за да знам с кого ще деля стая. - Марк бавно се обърна и погледна момчето зад себе си. Беше красива и виждаше в очите му че крие тайни но не го интересуваше какви.
- Доволен ли си. Сега се дръпни ще си лягам. - Юта се дръпна и го остави да мине.
- Какво правиш толйова късно навън ъм...как ти е името?
- Марк  и не е твоя работа. - отвърна марк с досада. Свали раницата си и я хвърли в гардероба.
- Прав си. Така е. Не е моя работа. Ще се къпеш ли? - каза Юта сякаш нищо не се е случило.
- Възнамерявам. - Марк взе кърпата си и влезе в банята. Съблече дрехите си и влезе под душа. Чувстваше се щастив че бе убил този нещастник. Зловеща усмивка се изписа на лицето му докато водата се спускаше по тялото му.

Мадувременно Юта се чудеше как ще живе с убиец. Не знаеше защо го прави но виждаше че не изпитва капка вина от това. Намираше това за секси. Мислеше си как след като свали шапката и маската изглеждаше красив. Очите му бяха тъмни а липста на усмивка го привличаше по някакъв начин. Искаше да разбере причината за това убийство. Искаше да знае защо го е направил. Какво го е подтикнало към това. Личеше си че не му е за пъви път.

Марк излезе от банята прекъсвайки мислите му. Излизайки само с кърпа окло кръста и разртъкваки коста си другата гледката хич не беше лоша. Оформено тяло с капчици вода по него не остана не забелязано.
- Какво гледаш бе задник? - изрепчи се Марк.
- Теб. Красив си. - каза с умивка Юта за да го дразни.
- Млъквай ако не искаш да се събудиш в болница. - отгорори студено. Не му беше до шеги.
- Много се уплаших. - подигра му се Юта. Марк просто го игнорира и започна да се облича. Легна на леглото и подпря главата синс ръка. Затвори очи предтавяки си цялата картина която се разигра в апартамента на Лукас. Съвсем лека усмивка се показа на лицето му преди да се унесе в сън.