Deadly roommates

1.

Първи ден в университета. Някои се радват, а други въздишат с досада, очаквайки да видят с кого ще са в стая. Марк бе в много мрачно настроение, както винаги. Оглеждаше студентите изпод качулката си и се опитваше да прецени кой от коя социална група е. Видя кралиците на училището, футболистчетата, музикантите и естествено зубърите. Марк мислеше че е просто една черна точка в досието на училището която не влизаше никъде. Въпреки че бе секси, нищо не се виждаше под качулката му. Всички се отдръпваха от него все есно бе заразен.

Марк бе момчето което не говори, а когато го питат нещо той отговаря просто с Да или Не. Той бе пълна мистерия. Бе преживял огромна травма като дете, явно това го е направило такъв. Никога не се беше чувствал сам, по скоро празен отвътре. Не изпитваше нищо. Поне така мислеха всички.

Университета беше претъпкан с всякакви хора. Професорите едва си проправяха път през студентите. Чуваше се смях и подигравки, както винаги е било. В някой от коридорите се скандираше: "Бой, бой, бой". Явно някой пак го отнасяше. Учителите се бяха затичали натам. Всеки гледаше своите интереси. Днес нямаше лекции, защото бе настаняването. Всеки тепърва се срещаше със своя съквартирант и не всеки бе доволен. Хора с толкова различни характери, бяха принудени да се понасят година, а може би и след това. Не всеки успяваше да завърши.
Кампусът бе голям и не всеки можеше да се ориентира къде е стаята му. Всеки се разхождаше гледайки номерацийте на вратите. Беше труден ден. Нови хора, ново място. Но не на всеки му пукаше. Марк бе един от тях. Той просто ходеше сякаш знаеше къде отива. Заеше че не е толкова сложно и ще се справи.
Намери стаята си. Влезе и видя съквартиранта си просто да спи. Кой студент спи в 2 следобед? Явно той. Остави нещата си на пода. Нещо метално издртнча в раницата му. Черния сак който носеше в ръка изглеждаше подозрително тежък, въпреки че в него имаше само дрехи. Предимно черни. Имаше 2 черни шапки с козирка и цял комплект маски. Защо искаше да крие лицето си толкова. Това момче определено бе тайнствено. Съблече суитшъра си и легна на леглото заглеждайки се в тавана. След около няколко часа съквартиранта му се размърда и стана. Изобщо не изглеждаше сънен. Марк извърна глава в другата посока. Нямаше намерение да вижда лицето му. Съквартиранта му се усмихна ехидно, ставайки от леглото. Отиде до огледалото в банята и прокара пръсти през коста си.
Юта бе момче, по което дори момчетата точеха лиги и мечтаеха да се доближат до него. Той винаги ходеше с червено кожено яке и бели тениски, очертавайки тялото му. Той винаги знаеше какво се случва в кампуса. Нищо не оставаше скрито от него. Разхождайки се по коридора всички очи следяха движенето му, придружени от въздишки и шушукане.  Той бе душата на компанията. Беше забавен и всички искаха да са около него. Той беше мил и чаровен. Секси, чаровен, забавен, какво повече да искаш. Имаше хубави оценки и професорите го харесваха. Иделното момче. Лошото беше че той не се привързваше към никого. Когато някой си паднеше по него той просто казваше че не иска връска. Но никой не му се сърдеше. Бе прекалено идеален. Наистина ли може да има такова момче? Чакваше първия ден с нетърпение. Искаше да види какво ще се случи. Може би ща стане нещо интересно. Той влезе рано в стаята си и нямаше никого. Чувстваше се уморен и се просна на леглото обръщайки гръб на врата. След около час. Чу как врата се отваря стъпките на съквартиранта му спряха за миг. Чу как оставяше нещата си. Искаше да разбере кой е, но предпочете да поспи.
Юта излезе от университета въпреки че знаеше че има вечерен час. Навън ставаше все по тъмно и това възбуждаше сетивата му. Той обичаше да си прави нощни разходки и да се среща с приятелите си. Бе гладен но трябваше внимателно да подбере вечерята си. Усещаше че днес ще е много специална вечер...

Марк се измъкна тихо от стаята си надявайки се никой да не го усети. Въпреки знаеше че го прави отдавна и никога не са го хващали. Той притича и се криеше в слепите точки на камерите. Естествено че не следеше само учениците. Измъкна се тихо покрай охраната и излезе. Маската покриваше цялото му лице, а от шапката му почти не се ви даха дори очите му. Вървеше с бърз ход по улицата а раницата му леко дрънчеше. След няколко пресечки спря пред един блок. Разби кллючалката и се качи на 5-ия етаж...