Deadly roommates

16.

Юта погледна Хендери въпросително.
- Какво говориш? Той ме обича. Не би го направил. - в думите на Ютa имаше нотка съмнение. Нещо ставаше и Юта трябваше да разбере какво е.
- Чакай малко. Вие заедно ли сте? - Хендери не се зарадва на факта, че Юта обича друг. Щеше да направи всичко, за да го има само за себе си.
- Не става въпрос за това, а за лъжите които говориш по негов адрес. - започваше да се дразни на Хендери, докато Марк все още плачеше в банята.
- Не ми ли вярваш? Виж това. - Хендери отвори телефона си и показа видео как Марк прегръща Джехюн и той го води някъде. Юта не можеше да повярва. Това истина ли беше? Но Юта знаеше, че Марк не би го сторил. Той знаеше, че нещо се случва с него, но определено не беше изневяра. Искаше просто Марк да сподели. Само не разбираше, защо Джехюн. Защо избра неговата прегръдка пред тази на момчето което спаси живота му и му казва Обичвам те всеки ден. Той хвана Хендери за блузата и го придърпа гледайки го лошо.
- Слушай, не вярвам на думите ти. Този клип не доказва нищо. Тогава Хендери се възползва от шанса си и го целуна. Юта веднага го отблъсна.
- Какво правиш? Ти нормален ли си? Аз обичам друг. - врата все така си беше отворена и всичко се случваше на всеослушание.
- Не ми пука. - Хендери изблъска Юта вътре и му се нахвърли. Хендери усети Юта необочайно силен. Въпреки че досто добре се бе вкопчил в него. Юта опитваше да отдалечи устните си от неговите. Марк излезе от банята и видя гледката пред себе си. Хендери бе обхванал Юта, а той  дори не се дърпаше. Явно му харесваха устнитее на Хендери.
- Марк не е това, което изглежда. - Юта изблъска Хендери и той се струполи на земята доволен, че вероятно следва раздяла.
- Нима? А какво е тогава? Как можа да ми го причиниш? Ти каза, че винаги ще си до мен, а сега си в чужди прегръдки. - сълзите на Марк потекоха отново и той бързо изхвърча от стаята.
- Виж какво направи. Защо правиш това? Какво искаш? - попита Юта разгневен.
- Искам теб. Искам да си мой, а не на тази отначалка. - Хендери стана от земята и се приближи отново.
- Е? Съгласен ли си? - усмихна се подло. - Юта го зашлеви и напусна стаята.
В това време Марк чукаше продължително на врата на Джехюн. Не знаеше дали е там, но трябваше да опита. Когато врата се отвори погледите на Марк и Джехюн се срещнаха.
- Какво става? Хайде влез. - той придърпа Марк вътре и затвори. Седна на леглото до Марк и той отпусна глава на рамото му.
- Той не ме иска. Той наистина не ме иска. Мрази ме. Изобщо не се забави. Влизам в банята разплакан, излизам и виждам как се натиска с онзи Хендери. - очите на Джехюн се разшириха. Как може Юта да постъпи така? Нали го обича толкова много, а сега това. Джехюн постави ръка на бузата му и изтри поредната сълза.
- Може да е недоразумение. Юта те обича. Той би направил всичко за теб. Знам го. - опитваше да го успокои, знаейки, че отвътре иска просто да постави устни на неговите. Харесваше го, макар и от дистанция. Все пак Юта не го оставяше. Гледайки любовта им го болеше, но нямаше какво да направи. Но сега какво прави Марк? Идва за отеха точно при него. Хвана брадичката му и вдигна погледът му към себе си.
- Знам, че той те обича и не би ти го причинил умишлено. Сигурно Хендери го е принудил. - Джехюн се бореше със себе си. Да казва на момчето в което е влюбен да върви при друг.
- Може би..но той също ми няма доверие. Не мога просто да му кажа: - - Хей виждам неща които не са реални, купи ми билет за психятрията. Ще ме помисли за луд. То аз наистина полудявам. И ти ме мислиш за луд нали? - попита Марк тъжно.
- Никога не бих го помислил. Явно просто трявмата е голяма и те обхваща параноя. Но споделянето е карачка към решаването на проблема. Опитай да му кажеш. Той те обича и ще те разбере. - И в този момент в съзнанието на Джехюн се появи изречение: Обичам те. Това изречение не трябва да излиза на бял свят. Марк отново се сгуши.
- Прав си. Трябва да му кажа. - Джехюн разроши леко коста му.
- Хайде върви. Знам че те търси. - каза с престорена усмивка. Знаеше, че не бива да го пуска, но така трябваше. Важното е той да е щастлив.
- Благодаря ти. - Марк отвори врата и тръгна да се връща в стаята. Врата беше отворена и вътре нямаше никого. Притесни се. Започна да обикаля из коридорите. Не го намери. Излезе навън и обикаляше двора, докато не го видя скрит в тъмен ъгъл.
- Ъм хей. - Марк подхвана леко за да не избяга. Юта се обърна и се загледа в очите му.
- Кълна се че това което видя не е истина. Той ми се нахвърли. Каза, че иска да ни раздели. Аз го отблъснах. Аз..
- Юта..аз трябва да ти кажа нещо. - Марк сведе поглед. Във вените на Юта премина електричество. Умът му разиграваше всякакви сцени на това какво ще се случи.
- Какво има? - Юта не знаеше какво да очаква.
- Аз..виждам неща. Виждам го над себе си. Пред мен. Навсякъде. - Марк ставаше все по уплашен, а Юра все по притеснен.
- Кого?
- Онзи мъж. С ножа. Страх ме е Юта. Моля те помогни ми. - Марк се свлече на замята, плачейки. Юта изпита облекчение за миг, но виждайки как Марк се свлича на земята, това буквално ракъса сърцето му. Клекна пред него и започна да гали коста му. Изпзави го и го прегърна силно.
- Защо не ми каза?
-Щеше да ме помислиш за луд. Щеше да ме оставиш и всичко да приключи.
- Боже, не. Защо си мислиш така. Аз те обичам и никога не бих те отдалечил от себе си. Това ще премине. Просто ти трябва време. - Марк се успокои и се отпусна на рамото на Юта.
- Май ти трябва почивка. - каза Юта с усмивка.
- Ще ме прегърнеш ли? Не искам да съм сам.
- Разбира се. - Юта се качи на леглото и се сгуши в Марк. Явно лекциите щяха да почакат.

Хендери се ядоса на себе си че толкова рязко се нахвърли на Юта. Но не можеше да се сдържа повече. Искаше го за себе си. Може би ако се съюзи с Джехюн може да ги разделят и всеки да вземе това което иска. Но Джехюн не беше по мръсните планове за това трябваше да го убеди.
Той почука на вратата му и зачака отговор. Когато вратата се отвори Джехюн бе усмихнат. Явно очакваше някой друг.
- Какво правиш тук? - попита Джехюн объркан.
- Трябва ми помощта ти да разделя Марк и Юта. - Хендери мина направо на въпроса.
- Какво говориш? Те се заедно. Не можеш да ги разделяш. - той не вярваше че казва това.
- О, моля те. Знам че искаш Марк за себе си. Защо не признаеш пред себе си, че го обичаш. Не знам какво намираш в него, но знам, че и ти искаш каквото и аз. - Хендери беше възможно най - убедителен.
- Така е, но не мога да понеса да страда по Юта на моето рамо. - наъжи се.
- Я се стегни. Той ще се оправи. Просто трябва да му покажеш любовта си. - Джехюн се замисли малко и се съгласи с неухота.
- Така те искам. Сега ни трвбва план. Ще се свържа с теб по късно. Сега се настрой за поредица от действия, които ще завършат с хубав край. Аз ще имам Юта, а ти Марк. Колко шо хубаво от това? - Хендери бе повече от доволен.
- Ами ако нещо се обърка? - попита Джехюн.
- Не се тревожи. Аз ще се погрижа за всичко. - Хендери потупа Джехюн по рамото и излезе от стаята. На Джехюн му харесваше идеята да е близо до Марк и може би това скоро щеше да е възможно. Но Юта ще бъде по трудна плячка. Той не бе глупав. Но явно Марк бе слабото му място и Хендери щеше да го използва.
- Юта и Марк вече не трябва да са заедно. И аз ще се погрижа това да стане. - каза си Хендери и се прибра в стаята си.