Deadly roommates

18.

Марк влезе за последен път в стаята за да събере багажа си. Юта дори не поглеждаше към него, просто чакаше да напусне и да го остави сам. Марк събра нещата си и се спря на вратата. Обърна се и каза.
- Съжалявам. - след това напусна и се отправи към стаята на Джехюн. Влачеше тежкия сак с всичко което бе нужно да се убие човек и раницата с дрехите си. Погледи се спускаха по него. Шушукаха си. Мислеха, че най - сетне си тръгва. Той спря пред вратата на Джехюн. Известно време се чудеше дали да почука. Вратата ненадейно се отвори и Джехюн се загледа в Марк.
- Марк какво става? Какъв е този багаж? - попита с престорено притеснен глас и объркан поглед.
- Юта ме изхвърли. Мога ли да остана тук за малко? - Марк не беше на себе си.
- Разбира се, влизай. - Марк влезе плахо и огледа стаята. На стенитр имаше плакати на кпоп групи и всичко бе подредено. Марк погледна към леглата.
- Аз къде ще спя? Все пак си имаш съквартирант. Чакай, ще спя на земята не ми е проблем.
- Глупости. Как ще спиш на земята. Ще спиш до мен. - лека усмивка се появи на лицето на Джехюн.
- Но..но леглото е тясно. Няма да се съберем и двамата.
- Спокойно. Ще се сгушим малко и ще стане.
- Чакай..да се сгушим. Не мисля, че е добра идея. Днес се събудих в предките на Юта, а сега да заспя в твоите е някак нередно. Ще спя на земята. - Марк бе толкова тъжен.
- Добре тогава остави нещата си в гардероба. Дай ми този сак ще го прибера.
- НЕ! Не го пипай.. - Марк дръпна сака от ръцете му.
- Дообре. - Джехюн не разбра какво толкова направи, че Марк да повиши тон.
-Настани се, аз ще взема нещо за ядене. - Джехюн го прегърна за кратко и го погледа в пълните с тъга очи.
- Спокойно. Всичко ще е наред. Аз съм тук.- това накара Марк да се върне отново в спомените си за Юта. В обещанията му, че винаги ще е до него. Но сега е по - далеч от всякога. Реши да се отпусне на леглото за малко. След известно време вратата се отвори и в стаята влезе непознато момче.
- Ти какво правиш тук изрод такъв? - раздразни се той.
- Аз..- в стаята влезе Джехюн.
- Какво става? Той защо е тук. - разгневи се момчето.
- Ще остане тук за известно време. - каза Джехюн на Сиченг.
- Моля? Забрави!
- О, я стига. Стаята е и моя, така че ще свикнеш.
- Хубаво, все тая. Само го дръж далеч от мен. - Джехюн седна до Марк и го прегърна през рамо. Успокои го му и му даде да хапне. След известно време Сиченг излезе и Марк и Джехюн останаха сами. Марк се суетеше кскво да прави сега, а Джехюн се наслаждаваше на компанията му. Стана късно и Марк приготви импровизираното си легло и се излегна на земята. Джехюн легна на леглото и се зсгледа в него.
- По - добре ли си? - попита тихо.
- Предполагам. - Марк имаше нужда да излезе. Да излезе от капана, в който се намираше. Изчака Джехюн и Сиченг да заспят и стана. Сложи шапката си и черната маска. Грабна  сака и се измъкна тихо от стаята. Внимателно напусна университета и тръгна безцелно по оживените улици на нощен Сеул. Вървеше и изведнъж спря. Погледът му се вдигна и се спря на младо момиче чакайки автобуса на самотна спирка. Огледа се и не видя много хора наоколо. Промъкна се тихо зад нея и удари с камък зад врата. Тя припадна. Марк я хвана и я завлече в близката уличка. Не беше лесно. Идваха хора и трябваше да внимава. Най - сетне я завлече и я опря на земята. Отвори сака и извади въже, за да звърже ръцете и краката ѝ. Извади едно широко сиво тиксо и залепи устата ѝ. Гледа я известно време. Ритна ѝ обувката, за да се съживи малко. Клекна и започна да ѝ удря леки шамари.
- Хей, хей, събуди се. Стига си спала. - каза Марк леко раздразнен. Тя бавно отвори очи. Очите ѝ се разшириха и бе готова да изпищи въпреки че устните ѝ бяха залепени.
- Гъкнеш ли ще отворя тази красива уста и ще ти отрежа езика. Тя се уплаши, а Марк се усмихна дяволито под маската. Момичето застина на мястото си. Той ѝ заговори сякаш му трябваше някой, на който да излее болката си. Той стана и просто я гледаше.
- Знаеш ли. Не съм го правил отдавна. Бях забравил колко е хубаво. Бих убил, да чуя писъците ти когато режа по нещонот теб. Тя започна да изпада в паника. Тези дни ми се събра много. Имам нужда. От нещо ново. Нещо свежо и прясно. Като мъртвото ти тяло. Искаш ли да видиш лицето ми? Ще почакаш малко. - Марк извади една лозарска ножица и малко ножче. Приближи се до нея и я погледна в очите. Опря ножа в бузата ѝ и направи не много дълбок разрез. Тя се сгърчи от болка и стисна очи.
- Ооо спокойно, това е нищо с това което предстои да ти се случи. - Дръпна я към себе си и се приближи до ухото ѝ.
- Днес ще умреш. - прошепна той, а тя започна да се дърпа.
- А-а-а, няма да се разберем така. - Марк хвана ръцете ѝ и  извади ножицата.
- Знаеш ли какво ще правя с това?  - Момичето поклати глава плачейки.
- Ще режа пръстите ти един по един. Не се тревожи остра е. Ще те боли по - малко. Мисля... - Марк опря ножицата в палеца ѝ и я погледна.
- Повявай ми, нищо лично не е. Просто ми е забавно. - след тези думи той стисна ножицата и пръстът на момичето се търкулна на земята. Ако устата ѝ бе разлепена щеше да се чуе ужасяващ писък. Но този бе приглушен. Тя трепереше. Болеше я. Плачеше. Гледаше ръката си и осъзнаваше, че никога вече няма да свири на пияно. Ако остане жива разбира се. Марк свали маската си и се усмихна толкова искрено срещу нея. Тя бе толкова уплсшена.
- Знаеш ли какво следва сега?..Следващия. - той опря ножицата отново и сряза показалеца ѝ. Тя пищеше със залепена уста с надеждата някой да я чуе..но..не.
- Днес хич не ти е ден нали? Кой би помислил, че ще се събудиш, ще закусиш с родителите си, ще излезеш за училище не знаейки, че това ще е последния път в който ги виждаш. Искарваш скучните си часове и на път за вкъщи биваш отвлечена и убита. Е, не все още, но и това ще стане. Марк вдигна леко полата ѝ кракът на момичето се оголи. Той го погли и се усмихна.
- Искам да го разкрася. - Той хвана ножа и направи разрез по целия ѝ крак чак до глезена. Тя отметна глава назад, Марк се смееше. Той погали разреза и това рзмаза кръвта по ръцете му.
- Погледни ме. - тя все така гледаше в страни.
- Казах ПОГЛЕДНИ МЕ! - тя бавно обърна глава към него и той хвана лицето ѝ с ръка.
- Виждаш ли? Така си много по - красива. Ооох как искам да чуя поне един хубав, чист и силен писък изплъзващ се от устните ти. Но за съжаление, ще остана незадоволен. - Кръвта капеше от крака ѝ и попиваше бавно в полата ѝ, заради вече осъкатената ръка намираще се в скута ѝ.
- Искаш ли да те убия? Да сложа край на страданията ти? - Тя вече искаше само това.  Кимаше в съгласие.
- Съгласна си? Добре. Но ще си поиграем още малко. - Марк стана и започна да смее толкова чисто и искрено. Сякаш никога не е бил по - щастлив. Завъртя се с гръб към нея и изведнъж замълча.
- Днес изгубих човекът когото обичам. Не знам дали някога ще ме обича отново. Мрази ме. - обърна се бавно и пристъпи към нея.
- Ти ще си моят елексир за тази болка. Виж се. Кървиш и плачеш пред очите ми. Ти просто се оказа на грешното място и попадна в ръцете на стрдащ убиец. Казах ти. Не е лично. Просто искам да те видя мъртва. - той клекна до нея и вдигна главата ѝ за да го погледне. Виждам моята болка в очите ти. - той се обърна и взе голям нож от сака.
-Сега искам да изпощиш! Той отлепи устните на момичето и заби ножа в корема ѝ.  Тя извика и после се закашля. Започна да се свлича докато не се стовари на земята.
- Хм..мислех, че можеш и по - добре. - Марк гледа известно време мъртвото тяло на момичето и после започна да излива спирт по ножовете и ножицата, за да ги изчисти. Не искаше да има следи от всяка жертва, която убива. Изчисти ръцте си, прибра нещата си и си тръгна тихо и бързо от уличката. Върна се в стаята и за щастието Джехюн и Сиченг още спяха. Той легна доволен от себе си и постави ръце под главата си. Загледа се в тавана. И си спомни всеки детайл преди да се унесе. Джехюн се разбуди малко и видя колко е хубаво спящото лице на Марк. Толкова искаше да се наведе и да го докосне, но се въздържа. Върна се обратно и мислеше как спечели сърцето му. Нямаше да е лесно, но трябваше да стане. Той заспа с тази мисъл.

Междувременно Юта не можеше да заспи. Мислите за Марк го побъркваха. Как можеше да изрече тези думи. И дори да не се бори, за любовта им, а просто да си тръгне. -  Ти го изгони. - помисли си Юта. А той ти каза само: "Съжалявам".
Това ли беше краят на всичко. Така ли ще свърши. О, чакай то вече свърши. Юта скъса с него и вече любовта бе един красив спомен. Само спомен. Сега сигурно спеше в прегръдките на Джехюн. Тези мисли го побъркваха. Обърна глава към празната страна на леглото и погали чаршафа. Мястото на Марк вече бе изстинало. Ако трвбваше да е честен със себе си, Марк му липсваше. Но вече всичко е различно. Юта се чудеше дали Марк също чувства същата празнота. Едва ли. Сега бе при Джехюн. Търсеше неговата утеха, получи я. Книгата "Любов" бе затворена. Страниците бяха притиснати от кориците на разочарованието, а думите бяха трайно запечатани на листа хартия.