Deadly roommates

19.

Нито една капка кръв не бе докосвала устните на Юта след раздялата. Той се бе затворил и не допускаше дори приятелите си до себе си. Но гладът  ставаше все по - непоносим. Юта реши че тази вечер  ще излезе на лов за да засити глада си. Слънцето бавно се спусна зад сградите и Сеул засвети в  нощни светлини. Юта се измъкна тихо през през прозореца. Затича се. Искаше да прочисти главата си. Думите на Марк го бяха ударили като куршум в сърцето. Чувстваше се самотен и това го караше да се гневи. Изведнъж спря надушвайки прясна кръв. Тръгна към сладката миризма и достигна до младо момче порязало ръката си на счупено стъкло след като бе паднало. Юта бавно се приближи. Момчето се обърна и виждайки го започна да отстъпва назад. Юта го притисна в стената без да му дава шанс да избяга. Погледно право в очите изпълнени със страх.
- Кръвта ти мирише приятно. Чувам сърцето ти. Страх те е нали? Би трябвало. Аз ще съм последното нещо което ще видиш. - момчето започна да се дърпа но без успех.
- Моля те пусни ме. Нямам пари. Не ме убивай моля те. - Юта се изсмя.
- Ха. Не ти искам парите. Не искам да обирам. Искам да изпия кръвта ти до последната капка. Чувам как капе от от ръката ти и прави малка локвичка на земята. - момчето буташе Юта, но без успех.
- Спри да мърдаш. Ядосваш ме, а аз изобщо не съм в настроение за игри. Просто приеми, че тази вечер ще умреш. - Юта бавно погали бузата му с опакото на ръката си. Хвана челюстта му и я извърна на страни. Момчето трепереше. Юта все повече се присъединяваше към вратът му, но изведнъж спря. Дъхът му се блъскаше  в тънката кожа на момчето.
Отдръпна се и го погледна.
- Знаеш ли? Любовта не винаги е нещо красиво. Тя е и болка и в момента е като отворена рана в отдавна замрялоъо ми сърце. Това което направи беше толкова егоистично. Беше грозно. Сякаш насочи пистолет срещу мен. Думите му бяха като сребърни куршуми. Това беше болката. Ще ми се да се бях предал и да го оставя да изстрелва всичкият този гняв...- Юта се замисли за момент.
- Знаеш ли какво Марк? Не ми пука. Прави каквото искаш. Бъди с когото искаш. Боли ме да мисля да мисля за теб. - момчето не знаеше какво се случва. Искаше само да живее. Тогава той видя как сълза се спусна от окото на Юта и за миг му стана тъжно. В следващия зъбите на Юта пронизаха меката му кожа. Той пиеше и усещаше как момчето се отпуска в ръцете му, но той не спираше. Трябваше да утоли глада си, докато плаче в същото време. Когато извади зъбите си, той пусна мъртвото момче и то се стовари на земята като чувал. Юта избърса устните си и се въгледа в тялото му.
- Съжалявам. Беше или ти или той. А не съм го намразил още за да го убия. - той хвана тялото на момчето и го хвърли в близкият контейнер. Обърна се, пъхна ръце в джобовете си и тръгна обратно към университета. Изкатери се и бавно влезе в стаята. Хвърли се на леглото. Затвори очи и образът на Марк се появи пред него.
- Защо ми го причини? - каза Юта на себе си. След малко изпадна в дълбок сън. На сутринта се събуди като парцал. Отиде да се изкъпе. Топлата вода се спускаше по тялото му и го успокои. Излизайки се огледа и видя колко е разхвърляно. Явно не му се подрежда тези дни. Облече черни дънки и бяла тениска с обичайното си червено кожено яке. Излязе от стаята и тръгна към стаята за първата лекция. Видя Марк седящ до Джехюн заледен в чина. Джехюн се опитваше да го разсмее, но явно не се получаваше. Юта си помисли: "Явно и на теб не ти е до никого. Очаквах да си по щастлив." Усмихна саркастично и лицето му отново замръзна. Видя че Хендери е седнал на предишно място на Марк и го чака. Това още повече го скапа. Седна.
- Ще се преместиш ли? Не ми е до теб.
- Не. Оставам до теб те накарам да се усмихнеш. Хайде Юта нека видя прекрасната ти усмивка. - Юта удари силно по масата.
- КАЗАХ ДА СЕ МАХНЕШ! - Всички погледи се стовариха върху него а Хендери се стресна  виждайки Юта в тази светлина. Стана и се премести на друг чин. Марк гледаше Юта с тъга. "Липсваш ми" - каза в главата си и извърна поглед. Лекцията започна и вървеше толкова бавно и всички започнаха да се ядосват. Юта се провикна от задния ред.
- Професор Ким, няма ли да ни пуснете вече? На никой не му пука какво говорите. Никой не ви слуша. - професорът бавно се обърна и го погледна с остър поглед.
- Юта, след като не искаш да слушаш си наказан след часовете да изчетеш цялата корейска история от кора до кора. И не безпокой, ще съм там и ще те гледам.
- Не можете да го направите!
-Всъщност мога. Аз съм професорът а ти студентът. Чакам те след лекциите в 14 стая. Ще е добре да се въоръжиш с търпение. - той се обърна и продължи да пише на дъската. Юта изръмжа и само чакаше лекцията да свърши за да се измъкне. След като излезе за миг се обърна към Марк с многозначителен поглед и после продължи по пътя си. Хендери се затича след него.
- Юта чакай. Искаш ли да изпием едно кафе? - и той веднага го отряза.
- Не пия кафе, разкарай се. - Хендери се ядоса на себе си. Нещата се влошиха. Вместо да спечели сърцето на Юта, той го отблъсна. Юта не беше на себе си. Сякаш мразеше целия свят. Търсеше си извинение за да бъде далеч от всеки, който го приближи. Сега трябваше да остава и след часовете. Лекциите се изнизаха - някои по бавно други не толкова и свършиха.  Юта се запъти към 14 стая, когато видя как Джехюн е прегърнал Марк през рамо, но забеляза как Марк веднага свали ръката му от себе си. Това го замисли. Ами ако всичко това е било един добре замислен план от тези двама нещастници. И може би Марк просто иска да си го върне. Но дали нещата могат да бъдат същите отново. Дали любовта ще надделее над разочарованието и тежките казани думи. Юта влезе в стаята и срещна погледа на професор Ким. Той му посочи мястото му и му остави книга която да прочете от начало до край.
- Защо ми го причинявате. Аз съм отличник. - попита Юта.
- Защото прекъсна лекцията ми. А сега чети освен ако не искаш да те държа тук до довечера. - Юта се нацупи и наведе глава над книгата. Главата му започваше да се прртоварва но успя да я изкара след 4 часа четене.
- Да ти е за урок. - каза професорът.
- Да, да ясно. До утре. - излезе от стаята. Тръгна към стаята си, влезе и хвърли всичко.
- Боже главата ми ще гръмне...Е поне няма да се издъня на теста по история.