Deadly roommates

11.

Марк бе в особено надтроение. Всичко го дразнеше, но не както обикновено, сякаш едно малко нещо може да го накара да избухне пред всички. Юта беше на лекции и не знаеше какво се случва с него в момента. Както ходеше изведмъж спря. Вдигна поглед от земята и се загледа в хората, които го подминават. Усещаше нещо. Нещо което го хвана неподготвен. Той се хвана за главата и се строполи на земята. Всички го гледаха и тогава Юта мина покрай тълпата. Виждайки Марк,  който не помръдваше веднага отиде до него. Хвана го и тръгна към кабинета на сестрата. Влезе направо без да почука.
- Съжалявам, че не почуках, но е спешно. Той е в безсъзнание. - каза Юта притеснен.
- Остави го на леглото - сестрата се доближи до него.  Отвори клепачите му и свтна с фенерче.
- Очите му реагират на светлина. Това е добре. - Започна да търси следи от удър но не откри нищо.
- Може да му е паднало кръвното от глад. Нека полежи докато се свести. Ако искаш остани при него. - каза сестрата спокойно.
- Благодаря. - Юта насочи вниманието си към Марк. Погали косата му и след това хвана ръката му.
- Калво стана с теб? - след известно време Марк отвори очи и постави ръка на челото си.
- Какво стана? От мъртвите ли се връщам? - надигна се и Юта му помогна за да седнне след което се засмя.
- Спокойно. Няма да умираш докато аз съм тук. Просто си припаднал. Да не би да е от глад? - попита Юта.
- Не аз...не помня много, знам, че усетих силна болка е главата. Но сега съм добре. - отвърна Марк и стана. Хайде да се махаме, че тази стая е отвратителна. Твърде много бяло. - каза Марк, правейки гримаса на отващение. Излязоха Марк реши да излезе на въздух. Излизайки, светлинатс подразни очите му. Седна на една от пейките и свали раницата си. Извади макетния нож и започна да си играе с него, като изважда и прибира острието. Замисли се и си спомни усещането преди да припадне. Същото, което изпита когато уби родителите си. Защо миналото не спираше да го преследва? От къде дойде това. Загледа се в ножа и си помисли: Защо все още не съм сложил край на живота си? Трябваше и аз да умра тогава. Но това ново чувство настанило се в сърцето му, любовта го караше да иска да живее. Тези два свята в него се бореха, като доброто и злото. Демонът в него казваше: Сложи край на всичко и всички!, а Любовта: Живей и обичай, той е до теб!. Сърцето му се разкъсваше на две, когато ръка обхвана раменете му и го извади от транса.
- Какво си се замислил толкова? Внимавай, че ще се порежеш така. А не го искаме нали? - каза Юта с топла усмивка.
- Нищо просто се чудех кого да добавя в списъка си. - пошегува се фалшиво.
- Пак ли ще кормиш някого? Гледай да не е в университета, че ще я втасаш много. - Юта го придърпа към себе си и се приближи.
- Мога ли да те целуна?
- Ти луд ли си?! Някой ще ни види! - отвърна Марк уплашено и сърцето му заби бързо от близоста на Юта.
- Спокойно. Всички са на лекции. Тогава Юта обхвана врата му и сля устните им. Задвижи ги бавно и жадно, а кожата на Марк настръхвана. Той го избута и цвлият бе зачервен.
- Стига. Някой наистина ще ни види. - Марк дишаше накъсано.
- Добре щом искаш.- Юта се усмихна и хвана ръката му дърпайки го навън към кафенето на близо.
- Защо ме доведе тук? - попита леко объркан.
- За да се разсееш. А и да си пийнеш нещо. - Марк се усмихна. Отиде до бара и си поръча силно и черно кафе без нищо вътре.
- А за вас сър? - попита момичето зад плота.
- Благодаря, но аз пия друо, което не предлагате. - Юта се усмихна топло а момичето само го погледна странно. Седнаха на една маса и Марк от пиваше бавно от кафето си.
- Ммм страхотоно е. Определено ще дойда пак.
- Не знаех, че пиеш кафе? И то толкова наситено. Ще светнеш от толкова енергия. - пошегува се Юта.
-Не е нужно да знаеш всички неща за мен. - отвърна Марк, отпивайки отново.
- Всъщност е нужно, все пак сме гаджета.  - усмихна се подно.
- Ааа гаджета ли сме? Смисъл...не сме го обсъждали.
- Мисля че е очевидно. - усмихна се приятно.
- Щом казавш. Марк изпи кавфето си, Юта остави пари на масата и излязоха. Вървейки близо един до друг, ръцете им се докоснаха. Тогава Юта обви леко ръката на Марк той веднага реагира. Вгледа се в ръцете им после вдигна поглед към Юта, който гледаше нспред усмихвайки се. Марк се чувстваше защитен и щастлив. Стигайки до университета ръцете им незабавно се разелиха и това леко разочарова и двамата. Влязоха вътре и засякоха приятелите на Юта. Дойонг само се усмихна на Юта и го поздрави и после погледът му се спря на Марк.
- Хей Марк, как вървят нещата между вас? - усмихваше се някак подло. Марк се засрами и Юта забеляза това.
- Всичко е супер Дойонги. Е ще ходите ли на лов тази вечер. - очите на Юта светнаха.
- Разбира се, но не е нужно да водиш Марк с нас. Все пак това си е нашата вечер. - Кун потупа Юта по рамото.
- Да той е прав. - каза Теил. Нека остане тук.
- Аз няма да ходя на лов тази вечер. Нещо не ми е до това. - каз Дойонг тромаво.
- Моля?!! Ти чуваш ли се? Какво ще ядеш?  - зачуди се Юта.
- Не се тревожете за мен. Ще измисля нещо.
- Щом си решил, добре. Но не прави глупости. - допълни Юта, защото го познаваше и знаеше, че е пакостник. Но не от сладките, а от опасните. Все пак от вампир всичко може да се очаква. Юта и Марк се прибравха в стаята си. Когато нощта наближи Юта бе готов да излезе на лов.
- Пази се. - каза Марк.
- Не се тревожи. Всичко ще е наред. Щом Юта излезе Марк отиде до банята. Изкъпа се и се просна на леглото чакайки Юта да се върне. Тогава на прозореца се почука.
- Бързо се вър... Дойонг какво правиш тук. - Марк бе леко стреснат.
- Ще ме пуснеш ли вътре?
- Ъ да заповядай. Марк се дръпна и Дойонг влезе.
- Хубава стая си имате. И оу съединили сте си леглата. Юта каза, че сте го направили. - Дойонг се усмихваше подло все едно имаше план.
- Д..да, но ти защо си тук?
- Не е ли очевидно? За да пия от кръвта ти. Тя ухае толкова хубаво. Искам я от мига в който те видях, но Юта ми пречи. Но сега той не е тук и аз ще взема това за което съм дошъл. - Марк се уплаши и започна да отстъпва назад. Опирайки стената Дойонг заклещи врата му в хватката си. Чуваше как вените във вртата му пулсират. Марк се опитваше се да откопчае хватката му, но без успех. Тогава Дойонг го пусна. Вдигна го и го хвърли на леглото. Качи се върху него зарови лице във врата му. Вдиша аромата му и изстена в удоволствие. Марк се гърчеше под него опитвайки се да го избута от себе си, но не можеше. Дойонг прикова ръцете му над главата с е едната си ръка, а с другата смъкна ръба на тенискат му. Без да губи време заби зъбите си във врата му и кръвта на Марк се разля в устата на Дойонг. Той се наслаждаваше. Вкусът й го възбуждаше. Галеше тялото му а Марк плачеше, но на Дпйонг не му пукаше. Марк започваше да губи съзнание когато Дойонг се отдели. Чуваше гласът на Юта в далечината и бързо се изнесе от стаята. Когато Юта се приба видя как Марк е затворил очи и реши, че спи. Но когато усети аромата на кръвта му веднага отиде да види какво става. Виждайки следите от ухапване ярост се разгоря в тялото му.
- Ах ти Дойонг, долен нещастник такъв. Ще си платиш за това. - Но преди това Юта се погрижи за раната му и го намести удобно. Видя следите от сълзите му и следите от борба по врата и китките му. Само чакаше това дребно създание Дойонг да се яви пред очите му и всичко щеше да приключи.