Deadly roommates

20.

Марк се събуди, виждайки как Юта все още държи ръката му. Погледнаха се и се усмихнаха един на друг. Сякаш си говорега с поглед. Лявата ръка на Марк бе здраво превързана и напомняше за предишната врчер. Болеше го, но не толкова колкото го притискаше тежестта от това което направи. Юта го гледаше загрижен.
- Как се чувстваш?  - попита Юта.
- По - добре. Моля те изкарай ме от тук. - Марк тръгна да се надига и леко се замая.
- Няма да мърдаш от тук докато доктора не каже. - След известно време и той се появи.
- Здравей Марк. Виждам че си по - добре. Мислим да те изпишем утре, но гледай да внимаваш. Не вдигай тежко и не я натоварвай. След няколко дни ела за нова превръзка. До тогава си почивай. Хапни. Трябват ти сили. Загуби много кръв. - каза докторът.
- Няма нужда. Знам как да се превържа и сам. - каза Марк уверено. Ако един убиец не може да преърже раните си то тогава е някакъв аматьор.
- Добре. Но има голяма вероятност да ти остане белег. - Марк само вдигна рамене сякаш нямаше проблем с това.
- Разбира се. - каза Юта. Аз ще се погрижа всичко да е наред. Докторът кимна и напусна стаята.
- Защо ти трябваше да ме плашиш така ти малки убиецо. Искаш да ми съсипеш вечността и да я изпълниш със страдение ли? - Юта говореше леко и се опитваше да не изглежда толкова разтроен колкото всъщност бе.
- Съжалявам, но не виждах друг начин. Мислех, че ме мразиш. Това не ми даваше мира. Исках да приключи. Да спра гласовете в главата ми, които ми казваха какъв боклук съм.- каза Марк със сведен поглед.
- Винаги има друг начин, докато сърцето ти бие за мен.  -каза Юта,подпря се на леглото и започна бавно да се приближава към Марк. Разстоянието между устните им ставаше все по - малко. Юта постави усните си върху тези на Марк и ги задвижи леко. Онова усещане на топлина и страст изпълни сърцата и на двамата. Сякаш тази целувка е чакала толкова време за да се случи точно сега. След като Юта се отдели се вгледа в дълбоките очи на Марк.
- Нямаш представа колко ми липсваха устните ти. - каза и погали бузата му. Марк се усмихна и след миг го придърпа обратно. Целуваха се все по настоятелно. Чувстваха се сякаш са сами в цялата Вселена. Времето бе спряло и всичко което съществува са само те и мометът, в който са замръзнали. След като се отделиха Марк каза колко му е липсвало всичко това и как не знае, как и защо се случи всичко това.
- Ами сега....ние още ли сме скъсали или аз мога да се върна в нашата стая и да се гушкам в теб докато ти омръзне.
- След всичко което стана доверието между нас е малко разклатено, но не мога да живея и минута повече без теб. Не изкам да спя в студено легло и да се събуждам без да виждам усмивката ти. - отвърна Юта гледайки го с цялата искреност, на която бе способен.
- Значи пак сме заедно? Пак ще си дадем шанс за щастие?  - попита Марк в очакване на положителен отговор.
- Разбира се глупаче. Мислиш ли че мога да ти устоя. - Марк се усмихна и го придърпа в топла прегръдка.