Deadly roommates

12.

Дойонг се оглеждаше плахо по коридорите внимавайки да не се засече с Юта. Пое огромен риск и знаеше, че ще има последствия. Влезе в залата и седна на чина си.

Марк се събуди леко замаян. Спомни си какво се бе случило и се сви. Надигна се бавно и докосна врата си. Имаше лепенка. Той се обърна и видя Юта да седи до прозореца.
- Съжалявам за това което стана вчера. Не биваше да го пускам.  - бе на път да заплаче. - Той каза че иска да говорим. Подведох се. -Чувайки думите му Юта седна до него и го прегърна.
- Не си виновен. Аз не трябваше да те оставям сам, знаейки, че той не е с нас. Но сега определено ще умре. - Юта бе гневен и искаше мъст.
- Недей, моля те. Вие сте приятели. Не искам да съм причимата за нечия смърт. - проплака Марк.
- Той вече не ми е приятел. - това бяха последните му думи преди да напусне стаята. Марк поплака още малко и се приготви за лекции. Вървеше тъжен и притеснен за това което може да се случи.

Виждайки Дойонг, Юта побесня. Дръпна го от стола му и го повлече към покрива. Стигайки там Юта го бутна напред и Дойонг залитна. Юта хвана Дойонг за яката и го гледаше със злобен поглед.
- Докосвал си нещо мое. - процеди през зъби.
- Съжалявам Юта. Не устоях.
- Съжаляваш? Той не е на себе си. На него трябва да се извимиш. Но няма да имаш таьи възможкост. Защото ще те убия. - Дойонг се усмихна.
- Сега разбирам, защо го харесваш. Кръвта му е толкова вкусна. - Юта затегна хватката си и той се закашля. - Какво толкова? Само си пийнах. Не го искам. Прави с него каквото ди искаш.
- Край! Това беше. - Юта нанесе силен удър в лицето му. Дойонг се свлече и обърна глава към него. Тогава Юта се качи върху него и нанасяше удър след удър докато лицето му започна да кърви. Изправи се и го ритна силно в корема и това накара Дойонг да свие и да кашля.
- Това ти стига за сега. Довечера се считай за мъртъв. - Юта се запъти към изхода, оставяйки го да лежи в болки. Яроста на Юта бе неуписуема. Прибра се в стаята и започна да планира колко по - болезнено да го убие.
Марк влезе и се просна на леглото. Обърна глава към Юта и видя че кокалчетата на ръцте му са в кръв.
- Не си го убил нали?
- Не още.
- Не го прави. Моля те. Заради мен. Ще ми тежи на съвестта. - каза тъжно марк.
- Ти от кога си против някой да умре? От кога имаш съвест? - В яростта си Юта не знаеше какво говори. Марк се изправи.
- Убивал съм през целия си живот без чувство за вина. После ти дойде и ме накара да стана мекушав. Накара ме да те обичам и сега ме питаш от кога имам съвест? - Марк се почувства наранен от думите му.
- Точно така. Ти си мой. Никой няма право да те докосва. Било то и приятел. Няма да позволя да се възполва от теб и да не си плати за това. - Крещяха си. Това бе първата им кавга и бе с доста силни и болезнени думи.
- И за това ще го убиеш? Всички сте еднакви. За вас всичко е смърт. Грижа ви е само за кръвта. Ако наистина ме обичаш няма да позволиш това да се случи. Но ти се поддаваш на животното в себе си. Добре така да е. Върви го убии. Направиш ли го забрави за мен.- след тези думк Марк изхвърча от стаята със сълзи на очи. Покри се с качулката да не го види никой и тичаше към изхода на сградата. Трябваше да се махне.

- Марк почакай. Не исках да.. - извика Юта преди вратата да се затръшне. Току що бе осъзнал какво бе станало и колко бе глупав. Удари силно по бюрато и събори всичко поставено върху него.
- Господи, какво направих?
Седна на земята и опря гръб в стената. Заплака мислейки колко го е наранил. Не трябваше да говори така. Нямаше да убие Дойонг. Не искаше да загуби Марк. Той беше част от сърцето му сега.
Ставаше все по - тъмно а Марк все още го нямаше. Юта започваше много да се притеснява. Скочи през прозореца и тръгна да го търси. Но как щеше да го намери в този град сам. Звънна на Тейл и Кун, за да го търсят заедно.
- Кун, вземи Теил и елаете пред университета възможно най бързо.
- Какво има? Звучиш притеснен.
- Като дойдете ще ви обясня.
- Добре идваме.
- След 10 минути двамата.
- Какво има?
- С Марк се скарахме и той избяга. - Юта наведе глава.
- Ти ди идиот. Хайде да вървим. - Започнаха да обичалят по барове и вървяха улица след улица. А Марк бе седнал на най - тъмната и отдалечена пейка в парка. Мислеше за думите на Юта. Как бе позволил това да се случи. Да изпитва друго освен празнота и гняв. Сърцето му се късаше. Седеше така от няколко часа за това реши да се връща. Ходеше с наведена глава и единственото което виждаше бе малка част от пътя пред себе си и краката си. Тогава се блъсна в някой и преди да се усети получи нож в корема. Досега не бе изпитвал такава болка. Когато ножа излезе от тялото му той вдигна глава лъм нападателя си. Не го познавеше. Той побягна и остави Марк на земята. Сега знаеше какво изпитват жертвите му. Изпитваше болката им и сега не беше никак забавно.

Юта бе наблизо до парка и се надяваше да е там, когато надуши кръвта му. Не можеше да истина. Затича се и виждайки как Марк лежи кървящ на земята го накара да се ужаси. Клекна до него.
- Марк свести се! Отвори очи. Моля те! - притискаше раната, а миризмата го караше да полудява още повече. Извади телефона си и набра бърза помощ. След няколко минути те пристигнаха и го поставиха на носилка и го вкараха в линейката. Марк отвори очи за момент.
- Съжалявам.. - и тогава ръката му се отпусна.
- Няма пулс! Сърдечен масаж бързо. - Юта продължаваше да притиска раната. Едната сестра прадеше притискаше гърдите му а другата го пбдишваше.
- Аз същалявам. Моля те не ме оставяй...
- Хайде Марк не ме напускай. Не мога без теб...