Deadly roommates

14.

Хендери обикаляше из университета и чуваше всякакви слухове. За смъртта на Джони, за това как Джехюн уж бил нападнат с нож, за това как Юта защитава онзи с качулката. Определено имаше нещо странно. Никой не знаеше подробности, всичко беше възоснова на слухова разпространяващи се навсякъде. Той започна да следи Марк, за да види какво има да крие. Вървеше тихо зад него, но той изведнъж спря. Дали го бе чул? Но как? Марк се обърна и го погледна злобно. След това продължи по пътя си.
-Това момче определено е странно - помосли си Хендери. Виждайки Юта да се приближава, усмивка се появи на лицето му.
- Хей Хендери, нямаш ли лекция, защо стоиш така? - попита Юта щастлив както винаги.
- Аз ъ...търся залата по биолкогия. - скалъпи Хендери.
- О супер и аз съм на там. Хайде. - Юта прехвърли ръка през рамото му и тръгна. На Хендери му хареса да е толкова близо до него. Усещаше парфюмът му. Влизайки в залата, Юта засече погледа на Марк и се усмихна. Виждайки как намръщено гледа се усети и пусна Хендери.
- Аз съм горе до Марк. Ти седни където искаш.
- О значи така се казва. Добре. Ще се видим после. - усмихна се престорено, гледайки как се намества до Марк. Какво специално вижда в него? Та той е изрод.

- Какъв е този? От къде се взе? И защо се прегръщате. - раздразни се Марк.
- Ревността не е хубаво нещо да знаеш. Той ми е приятел от отдавна. Беше заминал със семейството си и сега малко се е лепна за мен. - засмя се Юта.
- Малко? Виждал ли си го как те гледа. Определено те харесва.
- Глупости. А и така да е. Аз съм твой и на никой друг. - Юта хвана ръката му под чина и го погледна мило.
- Знам. Аз..
- Хайде кажи го! Знам че можеш. - подкани го Юта, а Марк се изчерви.
- Няма.
- Хайдее!
- Добре, де добре...Обичам те. - Сърцето на Юта сякаш подскочи от радост и опита да го прегърна но Марк го спря.
- Хей.. не тук!
- Ох да вярно. Извинявай. - Юта погледна надолу и все още се усмихваше. Хендери нямаше как да не забележи, че нещо се случва там отзад, но не можеше да определи какво. Виждаше щастливите погледи, които си разменяха. Този Марк от кога се усмихва? Професорът влезе и лекцията започна. Юта държеше ръката на Марк през цялото време, докато пишеше и това пречеше на Марк да се концентрира. Не че учеше кой знае колко.
- Искаш ли тази вечер да излезем? Само ти и аз. - попита тихо.
- Да. - когато лекцията свърши Юта пусна ръката му и тръгна напред към вратата, когато Хендери му препречи пътя.
- Хей Юта, имаш ли планове за вечерта? Да излезем да пийнем нещо. - Хендери искаше да станат по близки и да отдалечи този Марк от него.
- Всъщност да имам. Нека да е друг път. - Юта го избута леко от пътя си, но тогава Хендери хвана ръката му. Марк го пронизваше с поглед.
- Хайде, моля те.
- Не е сега момента. - дръпна ръката си и излезе от стаята, следван от Марк. В мига, в който деете момчета се разминаха и двамата бяха готови да се хванат за гушите. Този Марк бе пречка, която Хендери щеше да отстрани от пътя си към сърцето на Юта.
Ставаше късно и Марк и Юта бяха готови да прекарат прекрасна вечер заедно. Измъкнаха се и тръгнаха по нощните улици на Сеул.
- Къде ще ме водиш? - попита Марк, поглеждайки го.
- Защо не в Лунапарка. Ще е забавно. - усмихна се Юта.
- Супер. Не съм ходил до сега. Искам да спечеля нещо. Все пак съм доста точен. Ако не бях няма да има живи хора минали през ръцете ми.
- Така е. Но може и аз да ти спечеля нещо. След дълга разходка се спряха пред водан Лунапарка. Юта плати билетите и Марк се забърза навътре да разглежда атракциите.
- Може ли на това, и на това, и това? - беше толкова развълнуван. Не се бе чувствал толкова щастлив. Качиха се на Гондолата, кара Блъскащи колички, качиха се и на скоростно влакче. И цялото това място светеше под фона на нощното небе.Слизайки от влакчето, Юта беше леко замаян. 
- Добре ли си? - попита Марк придържайки го.
- Да. Просто не съм се качвал до сега и малко ми се мотае глата. - Усмихна се Юта.
- О боже мой!! - изписка Марк. Виждаш ли тази огромна панда? Искам я!
- И къде ще я сложиш? Няма ли да е малко подозрително да я внесеш през университета. Репотация? Помниш ли? - Юта го потупа по рамото.
- Мда.. прав си. Тогава искам по малката.
- Така може. - Двете момчета се запътиха към сергията и поискаха топки, с които да стрелят по празните кенчета.
- Нека направим облог. Ако ми спечелиш пандата, ще изпълня едно твое желание. - Марк де усмихна и тогава на лицето на Юта се изписа подъл поглед.
- Каквото поискам?
- Каквото поискаш...
- Съгласен. - отвърна Юта и се прицели. С три хвърляния кенчетата бяха свалени, а пандата спечелена.
- Знам че ще съжалявам за това. - свали поглед Марк, галейки главата на пандата.
- Късно е да се отмяташ.
- И какво е желанието ти?
- Не мисля да го използвам сега. Трябва ми специален случай. - подлата усмивка не слизаше от лицето му.
- Е, харесва ли ти? - попита.
- Много. Мека е и става за гушкане.
- Ревнувам..
- От панда?? - съркастично отговори Марк.
- Искам да прегръщаш мен. - Юта се нацупи фалшиво.
- Искаш ли на Виенското колело? - Марк бе загледан на горе представяйки си гледката към града докато Юта планираше романтична целувка в небето.
- Хайде! - двете момчета се качиха и колелото бавно започна да се върти. Марк гледаше светлините на града и отвреме навреме поглеждаше нагоре към звездите.
- Прекрасно е. - въздъхна Марк.
- Така е. - тогава Юта хвана брадичката му и обърна погледа му към себе си. Вгеледа се в очите му и след миг прилепи устните му със своите. Беше нагическо. Лек вятър раздвижваше косите им, а ръцете на Юта бяха около врата на Марк. Хората от долу гледаха с отвращение, а други пищяха като фенове на концерт виждайки как идолите се пляскат по задника. След като Юта се отдели видя усмивката на Марк.
- Благодаря ти. Беше прекрасен момент. - когато колелото спря, те слязоха и си направиха път през тълпата.
- Искам нещо сладко. Гладен съм?
- Не съм ли достатъчно сладък за теб.
- Млъквай и ми вземи захарен памук. И бонбони. И нещо за пиене. - отвърна строго Марк.
- Добре де не се пали. - Юта разроши коста му и отиде да вземе храна. Върна се и Марк веднага нападна бонбоните.
- С бонбони ли ще се наядеш? - попита Юта.
- Защо? Пречи ли? - попита е отговор Марк с пълна уста.
- Не просто питам. Хапвай сега.
Вечерта мина супер и те тръгнаха обратно към университета. Бяха щастливи и уморени, Марк все още стискаше пандата до гърдите си.
- Хубаво е, че си починахме от всичко това което се случи. Имах нужда от това. - каза Марк провлачено.
- За теб винаги. Искаш ли да те нося?- попта Юта, виждайки укорения му поглед.
- Няма да откажа. - Юта клекна и Марк се качи на гърба му. Вървше бавно, усещайки как Марк бързо се отпусна и започна да диша жавно и ритмично до ухото му.
- Колко си сладък. Лека нощ бебе. Ще се видим когато отвориш очи.