Deadly roommates

15.

Марк се движеше неспокойно в чаршафите. Стискаше ги. Очите му бяха силно стиснати, а челото и врата му започваха да се потят. Той сънуваше кошмар. Сънуваше онази нощ. Онзи мъж с ножа в ръка. Онази болка и кръвта истичаща от тялото му. Усещаше как е на прага на смъртта. А последните думи който каза на Юта бяха породени от гняв и угорчение. Наистина ли така щеше да свърши всичко? Дишаше тежко и сякаш наистина го болеше на сън. Юта се събуди виждайки как Марк не е на себе си. Опита се да го събуди, но той спеше дълбоко.
- Марк събуди се! Моля те! - тогава изведнъж Марк отвори очи и се надигна до седнало положение. Беше го страх да преживее това отново. Това се случваше вече няколко дни и Юта започваше да се тревоби. Марк постави ръка на корема си и се разплака. Юта го придърпа към себе си и го прегърна нежно.
- Това е просто кошмар. Не се плаши. Аз винаги ще съм тук до теб. - галеше го леко по гърба усещайки как Марк се успокои. Дръпна го от себе ди и го погледна в очите. Очите на Марк бяха червени и подпухнали.
- Каквото и да си сънувал то не е реално. - Марк се уплсши отново.
- Какво? Не е реално ли? Този мъж почти ме уби. Аз усещах как животът ми бавно гасне като свещ. Това ли не е реално? Ако не беше ти вероятно сега няма ше да съм тук. - Погледът му се стрелкаше във всички посоки избягвайки притесния поглед на Юта. Беше в паника. Юта обхвана лицето му.
- Успокой се и ме погледни. - Марк бавно вдигна глава.
- Аз никога няма да си тръгна. Ще съм тук и ще те пазя. Това е минало. Пусни го да си отиде.
- Но аз..
- Сега се облегни назад и затвори очи. Успокой мислите си, а аз ще те прегърна за да те стопля. Марк го послуша и си легна обратно. Сгуши се в Юта и заспа уморен от всичкия този кошмар и изплакани сълзи.
Събуждайки се Юта погледна спящото лице на Марк и се усмихна. Случилото се през нощта го бе претиснило, но сега всичко щеше да е наред. Реши да му вземе нещо за ядене за да хапне след като се събуди. Излезе тихо от стаята и секунди по късно Марк отвори очи. Всичко бе тихо. Юта го нямаше и това, че е сам го разстой.
- Нали каза че ще бъдеш до мен. Къде си? - отиде до прозореца, за да усети полъха на вятъра в лицето си. Всички в двора се разхождаха или стояха на пейките да си говорят. Врата се отвори и Юта влезе в стаята с малко закуски и неща за пиене.
- Хей, станал си! - Юта остави нещста на маста и отиде да го прегърне. Марк се намръщи. Помислих, че си ме оставил. - каза смутен.
- Казах ти, че винаги ще съм тук.  - отеърна Юта приближавайки се. Прегъна го през кръста и постави целувка на челото му.
- По - добре ли си?
- Да..така мисля. - отвърна Марк колебливо. Тогава Юта се приближи още и сля устните им. Целувката беше нежна и изпълнена с любов. Постепенно целувката стана по задълбочена. Юта искаше да разсее Марк от всичко и да го накара да се чувства добре. Започна лека по - лека да го избутва към леглото докато той не опря ръба му. Залитна назад и гледаше жадният за страст поглед на Юта. Юта леко се подпря на леглото качвайки се върху него. Започна да го целува отново, все по грубо. Марк въздишаше от наслада. Толкова му липсваха ласките на Юта. Жадуваше за устните му и ръцете му по тялото си. Юта слезе надолу по врата му и облизваше което накара Марк да настръхне. Юта пъхна ръцете си под блузата му, за да я съблече и тогава Марк просто спря. Замръзна. Ококори очи гледайки в тавана. Юта спря с целувките си и се гледа в него.
- Марк..какво има? - попита Юта притеснено.
- Боли ме. Студено е. Устрието е студено. - Марк виждаше убиеца пред над себе си с тъмнина вместо лице. Мислеше си че го боли, което не беше така.
- Марк какво става? Аз ли те нараних? Няма никакво острие. - Юта не знаеше какво преживява Марк в момента. Явно бе в шок. Но мина време, трябваше да го е преодолял.
- Той иска да ме убие. Не му позлявай Юта. - Той стискаше тениската му отмествайки поглед от тавана готов да заплаче.
- Шшш спокойно. Всичко е наред. Никой няма да те нарани докато съм тук. - Юта слезе от него и го взе в прегръдките си, галейки главата му. Марк трепереше като лист. Може би халюцинираше. Това не е добре. Когато Марк се успокои стана, облече суитшъра си, постави качулката на главата си и излезе светкавично.
- Марк чакай къде..? - Юта реши да го последва, кой знае какво щеше да направи. Марк избутваше хора от пътя си. Всички мислеха, че е откачил докато не се блъсна в Джехюн. Падна назад и Джехюн му погна да стане. Юта бе загубил Марк от поглед. Вдигайки Марк Джехюн знаеше, че ще си навлече проблеми, но явно ставаше нещо. Марк бе уплашен и ръцете му трепереха в тези на Джехюн.
- Хей какво става? Защо трепериш? Бягаш ли от някого? - Джехюн бе притеснен и объркан. Обиквено Марк е студена личност без емоции и вероятно готов да го убие. Но сега нещо не бе наред. Марк не знаеше какво прави. Не помисли много и прегърна Джехюн пред всички. Джехюн бе повече от изненадан. Хората ги гледаха и взеха да снимат. Джехюн трябваше да го защити, тъй като Юта не бе наоколо.
- Трябва ми помощ. - каза Марк с трвперещ глас. - чувайки това, Джехюн го дръпна от себе си хвана го за ръка и го дръпна след себе си. Скриха се на мястото където Марк бе решен да го убие, килера на чистача.
- Какво става? Юта ли те нарани? - попита притеснено.
- Аз.. аз виждам неща. Не ми дават покой. Мидля че полудявам.
- Шшт тихо успокой се? - Джехюн го спря да мърда и свали бавно качулката му. Очите му бяха червени и изпълнени със страх.
- Страх ме е че, ако Юта разбере ще ме изостави. Сънувам кошмари, виждам мъжа с ножа над себе си. - плачеше.
- Какви кошмари, какъв нож? Какво е станало? - Джехюн го гледаше притеснено.
- Опитаха се да ме убият. Не знам умишлено илк не, но го виждам постоянно.
- Успокой се. Няма да кажа на Юта. Главно, защото той не иска да ме вижда. Но ако имаш нужда от нещо знаеш къде да ме намериш. - каза Джехюн спокойно.
- Благодаря ти. - Марк постоя още малко гледайки го и излезе. След миг засече Юта.
- Къде беше търсих те навсякъде? - Юта гледаше да не повиши тон пред другите. Хвана ръката му и го върна в стаята. Студентите гледаха как две популярни мочета дърпат Марк за ръка и се чудеха какво се случва.
- Къде беше. Поболях се от притеснение. Защо изхвърча така?
- Не мога да ти кажа. Ще ме намразиш.
- Аз съм ти гадже. Никога не бих те наранил или каквото и да е. Какво става? - Юта вече не знаеше какво да мисли. Дали му изневряваше? Без да каже нищо Марк влезе в банята и се заключи.
- Марк какво става? Пусни ме вътре. - Юта крещеше и удряше по вратата.
- Не мога! Остави ме! - тогава на вратата на стаята се почука. 
-Кой ли е пък сега? - помисли си Юта. - Отвори врата и видя Хендери.
- Хендери сега не е моментът върви си.
- Мисля, че между Марк и Джехюн има нещо.