Deadly roommates

17.

Марк все още сънуваше кошмари и събуждаше Юта през нощта. Успокояваше го и го прегръщаше до себе си докато заспи отново. На другия ден Марк се събуди някак отпочинал. Чувстваше се по - добре и сякаш параноята почти бе избледняла. Замисли се как Джехюн му бе помогнал в толкова труден момент. Може би не е чак толкова лош. Офицялно излиза от списъка с потенциални жертви. Юта все още се чудеше защо Марк ще потърси утехата на Джехюн вместо неговата. Какво ли се беше случило онзи ден? Всичко беше толкова странно. Марк бе разстроен. Хендери му се нахвърли и после Марк избяга при Джехюн. Какво ставаше по дяволите? Юта се чувстваше гладен. Покрай целия този стрес искаше да вкуси топла кръв. Но не искаше да излиза и да остави Марк сам. За това бавно се приближи към него и го прегърна в гръб. Зарови лице във врата му. Марк потръпна и се усмихна.
- Хей, станал си. Мислех си, че вече е добре да посещавам лекции. Сигурно са ме помислили за безследно изчезнал, мъртав или в затвора. - засмя се леко. Юта го обърна към себе си и го целуна жадно. Марк се изненада. Юта се отдели и го погледна право в очите .
- Гладен съм! - Юта вече не можеше да се контролира. Заби зъбите си във врата му и това накара Марк да изстене. Юта усещаше топлата и сладка кръв изливаща се в устата му. Искаше още и още.
- Юта спри! Боли ме! - Марк се опита да го избута от себе си но хватаката на Юта бе твърде силна. Той бе в екстаз. Не можеше да спре, когато умът му се избистри. Той бавно извади захапката си от врата му и облиза стичащите се капки. Марк бе пребледнял. Юта се оплаши и опита да го свести.
- Марк добре ли си. Кажи нещо. - Марк отвори бавно очи.
- Казах ти да спреш. Защо не ме чу.
- Съжалвам..аз..аз просто бях опиянен. Не съм вкусвал кръв от толкова време. Ела легни на леглото и ще се почувстваш по добре. - Юта го заведе до леглото и Марк се отпусна.
- Ще закъснея за лекция заради теб. - каза Марк.
- Сякаш някога ти се е ходило - засмя се Юта. След известно време Марк се надигна и се оправи да тръгне на лекции. Имаше лепенка на врата за да не се виждат дупките от зъбите на Юта. Но благодарение на качулката тя дори не се забелязваше. Влизайки в залат Марк бе посрещнат от изненадани погледи. Той спря и вдигна глава.
- Какво сте ме зяпнали? - той за първи път проговори на колегите си. Всички обърнаха погледи и насочиха вниманието си към нещо друго. Май се уплашиха. Юта влезе малко след него. Настани се и дръпна леко качулката му.
- Боли ли те? - попита загрижено.
- Не, всичко е наред. - Джехюн и Хендери влязоха в стаята заедно и гледаха как двамата влюбени си говорят. 
- Седни до мен. - каза Хендери. Джехюн го послуша и седна до него. Той нямаше идея какво ще правят за да ги разделят.
- Сега, мисля някак да направим така че Юта да те види с Марк.
- Ти нормален ли си? Той ще ме убие. - каза уплашено Джехюн.
- Спокойно, ще  кажеш, на Марк, че не ти е добре и ще поискаш да ти помогне, а аз ще ви снимам как той те придържа към себе си и ще покажа снимката на Юта. После ти ще доведеш Марк в западния коридор, където ще сме аз и той, докато аз държа ръката му и когато ни види заедно всичко ще приключи. Двойна ревност.
- Сигурен ли си че ще стане? - каза Джехюн приреснено.
- Естествено, че  ще стане. - каза уверено Хендери. Лекцията започна и протече като винаги. Скучно. Когато свърши Джехюн се приближи до Марк с престорено изражение на болка.
- Ъх..Марк помогни ми, не се чувствам доре. Ще ми помогнеш ли да стигна до сестрата.
-Да разбира се. - Всички гледаха как Марк помага на Джехюн да върви. До сега Марк искаше Юта да крие, че са заедно, за да не го помислят за мекушав а сега..това. Вселената наистина се беше бъгнала. Джехюн се усети, като видя криещия се Хендери и се свлече така, че Марк да го хване по близо, прегръщайки го. Точно тогава Хендери направи своя ход. Засне всичко и се усмихна подло. Направи знак на Джехюн, че всичко е наред и се оттегли. Марк повдигна леко Джехюн.
- Добре ли си? Почти стигнахме. - попита Марк загрижено.
- Да добре съм. Облегна се на него. Всъщност искам да ти покажа нещо. - Марк погледна скечтично.
- Какво?
- Ще видиш.
- Дообре..- каза Марк леко притеснен. Джехюн го поведе към западния коридор.

Междувременно Юта отново търсеше Марк. Къде се губеше това момче напоследък? Нещо определено не беше наред.
- Юта!? - чу се зад него нечии глас. Той се обърна и видя, че е Хендери. Той стигна до него с престорено притеснено изражение.
- Не искам да те виждам Хендери. Ти направи толкова проблеми.
- Ти..трябва да видиш това!
- Не искам нищо да гледам, остави ме. - Юта обърна гръб.
- Сързано е с Марк!! - Юта спря на мястото си и се обърна към него. Приближи се.
- Какво да видя? - Юта хвана ръката на Хендери, която държеше телефона му. Виждайки снимките как Марк е в пръгръдките на Джехюн пред всички кръвта му закипя. Точно тогава Марк и Джехюн се появиха пред тях. Двете момчета се погледнаха с гняв и болка в очите. Марк се затича в обратната посока и Юта тръгна след него.

- Ето така действа Хендери. Това да ти е за урок Марк. - Хендери бе толкова щастлив и доволен от работата на Джехюн.
- Добре работа свършихме. Добре се справи Дже.
- Сега всичко ще е различно. - отвърна Джехюн.
- Сега трябва само да изчакаме малко..

Марк бягаше и плачеше, а Юта го гонеше гневен искайки отговори. Настигайки го в края на двора, хвана ръката му и го обърна към себе си.
- Искам да ми обясниш какво правиш с този? - Юта крещеше.
- Аз? Ами ти? Първо ви виждам се прегръщате в НАШАТА стая, а сега дори държиш ръката му. Какво да си мисля? - Марк бе разстроен и викаше от мъка.
- Все излизаш и не мога да те намеря. Къде ходиш? Криеш се при Джехюн?
- Ако искаш да знаеш той просто опита да ми помогне. Беше ме страх да ти кажа за сънищата ми и той ми помогна да се удпокоя и да ти кажа.
- А значи не можеш да кажеш първо на гаджето си а, казавш на този който изобщо не харесваше в началото. - и двамата бяха разстроени и покриваха тъгата с крясъци и гняв.- Той просто реши да ми помогне. А ти викаш по врата да изляза защото съм разсторен, излизам и те виждам как се натискаш с този задник.
- Той ми се нахвърли.
- Не ти вярвам. - Това направо шамароса Юта през лицето.
- Не ми вярваш така ли? Добре. Недей тогава. Не те искам в стаята МИ повече. Върви при  скъпоценния си Джехюн. - тогава сълзите на Марк потекоха.
- Аз какво. Искаш да..да се махна. Гониш ме?
- Да! Не те искам близо до мен повече. Късаме. Разбра ли. Аз късам с теб.