Барут и канела (18+)

Глава 27

ОП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЦЕЦА ИЗПЛАШИ ИВИ, хд.

*Адеан*

Ушите ми бучаха, сърцето ми препускаше диво в гърдите и изпомпваше завидни количества кръв, но не обръщах внимание. В момента имах една единствена мисъл в главата и тя беше да взема Иви. Толкова бързах да се кача горе и най-вече да я намеря, че дори не видях човекът който идваше към мен и се сблъскахме.

- Ау, по дяволите, внимавай, глупак такъв! – познат глас изръмжа и сякаш камък падна от сърцето ми. После обаче вдигна поглед и ме позна, а когато го направи можех да се закълна че я видях да си отдъхва, но това беше само за момент защото после видя кръвта върху мен.

- Мамка му, перличке, съжалявам.

- Защо си целият в кръв?

- После ще ти обясня, трябва да тръгваме сега. – хванах я за ръката и я задърпах към задният вход.

- Какво става? Отговори ми, по дяволите!

- Ивалина, казах ти после ще те говорим. Върви сега!

- Не и докато не ми кажеш какво за Бога се случва! – заби крака в пода, отказвайки да помръдне и само това ми трябваше. Обърнах се към нея, поемайки си нервна глътка въздух.

- Ивалина, ако до две секунди не си започнала да вървиш ще те метна на рамо, обещавам ти.

Едно...

- Моля?!

Две... Спазих си обещанието и я метнах през рамо, игнорирайки протестите ѝ и излязох навън през вратата в кухнята. Мамка му, знаех че това ще ми излезе през носа, но точно в момента не ми пукаше защото просто исках да я разкарам от тук. Пуснах я щом стигнахме до колата и започнах да бъркам по джобовете си за документи и ключ, но колкото повече търсех толкова повече се изнервях, защото нищо не намирах. Мамка ти мръсна!

- Това ли търсиш? – спрях да ровя когато се обърнах към нея и видях черният си кожен калъф за документи и ключовете от колата. Слава Богу!

- Качвай се да караш.

- Какво?

- За Бога, Ивалина, просто се качи да караш шибаната кола! – не успях да сдържа гнева си и веднага съжалих за това, че ѝ повиших тон, но вече беше късно. Тя ме изгледа злобно, а ноздрите ѝ се разшириха с гневната глътка въздух която пое и после издиша, но въпреки това отключи колата и се качи на шофьорското място, а аз я последвах и заех пасажерското. Не губи време и подкара автоматика.