Барут и канела (18+)

Глава 32

КАКА ВИ Е ВЪВ ВИХЪРА СИ ТЕЗИ ДНИ И ДЪЛЖИМ ТОВА НА ФАКТА, ЧЕ НАЙ-НАКРАЯ ИМАМЕ НЯКАКВО РАЗДВИЖВАНЕ,ХД.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ТО ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ФИНАЛЪТ ВЕЧЕ ДИША ВЪВ ВРАТОВЕТЕ НИ.

*Ивалина*

Не знам колко време седях на пода в банята с чело забито в колената и проклетите сълзи, които се стичаха от очите ми. Не знам какво ми ставаше, наистина не знаех. Мразех тези сълзи и всичко което ги беше предизвикало. Още помнех погледът му преди да излезе. Нещо в очите му рухна като счупено стъкло, показвайки празнина зад него.

Успях някак си да се събера и да се изправя ма крака. Измих си зъбите набързо, а когато излязох от банята от Адеан нямаше и следа в стаята. Обличах се сякаш едвам-едвам, загледана в подпухналият си образ в огледалото. Под очите ми имаше ужасяващи тъмни кръгове, очите ми бяха зачервени и подути, цялата бях подута. Извърнах поглед. Беше ме гад да се гледам.

Веднъж готова се замъкнах долу, но крачка по-далеч от всекидневната така и не можах да направя. Дневната щеше да е днес. Нямах намерение дори да стъпя там. Пуснах телевизора колкото да не съм напълно сама и запалих цигара, игнорирайки правилото на Адеан че тук не се пуши. Е, от днес вече се пушеше. Пък и под масата имаше пепелник, тъй че...

-      Иви, миличка, ела при нас в кухнята, не стой сама.

-      Не, лельо Креми, тук ми е добре. – направих всичко възможно да звуча адекватно, но до колко ми се беше получило не знам.

-      Искаш ли кафе?

От кафе можех да се възползвам, предполагам.

-      Ще ти бъда благодарна, ако ми направиш.

-      Веднага, миличка.

Изненадах се, когато освен кафе получих закуска и компания от цели трима в лицето на нея, Цвети и Стефан. Цвети остави чинията с едно голямо парче баница и колкото и изкушаващо да изглеждаше у мен не предизвикваше никакво желание за хранене. Единствено усещах един отвратителен горчив вкус и нищо друго.