Барут и канела (18+)

Глава 16

ОП, ОП! ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО КАКВОТО Е НЕСТИХВАЩАТА МИ ЛЮБОВ КЪМ ВАС. 

ОБИЧАМММММ ВИИИ! 

ЕНДЖОЙЙЙЙ!

*Ивалина*

Не мигнах цяла нощ или по-скоро остатъкът от нея. Не спирах да превъртвам последните събития в главата си и се чувствах предадена от собственото си тяло, защото не спираше да ми напомня и да си противоречи. Разумът ми говореше едно, а сърцето друго преди да спре изобщо да разговаря с мен след като реших да послушам събрата му. Още помнех погледа му, когато му казах всичко това. Сякаш за пръв път не се скри зад паравана и позволи на емоциите си да бъдат видими. Няма да лъжа, заболя ме, но беше по-добре така. Нямаше как да има каквото и да било между нас, ако не се науча да го приемам такъв какъвто е, а това беше нещо което поне на този момент не можех да направя. Не можех да преглътна факта, че той беше престъпник. Исках, но не можех. Преди години мислех, че ще мога, но тогава не си давах сметка че това ще означава късни излизания, прибирания по никое време пиян или целият в кръв. Не издържах. Губех мъжа когото обичах бавно по бавно, мафията ми го отне, и затова я мразех и в червата си. Преди Адеан да поеме по този път беше коренно различен, но мафията го промени изцяло и изкорени човека от него, превръщайки го в студен, безскрупулен престъпник и аз не можех да продължавам да гледам как той изчезва. Да се откажа от любовта си беше най-трудното решение, което бях вземала някога но нямах друг избор. Опитах да го накарам да се откаже, но това завърши зле защото той в прав текст ми каза, че мафията е по-важна от мен. Как да не си тръгна?

Спрях душа и изстисках косата си. Подадох крак извън кабината и стъпих на меката постелка. Увих тялото си в хавлия, а после и косата и се заех с обичайната си сутрешна рутина.

Веднъж готова и облечена просто вързах косата си на лайно и слязох в кухнята. Първата ми работа беше да си пусна кафе, тъй като имах повече от отчаяна нужда от него Днес понеже не бях в особено настроение направих английска закуска за всички. Не беше нищо особено, но те ѝ се израдваха. Е, Виктор и Стефан поне, Адеан беше зает да щрака на лаптопа си и дори не ме отрази. Отново сме на фаза лед.