Барут и канела (18+)

Глава 3

ДОБРООО УТРООО, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ПОДНАСЯМ ВИ БИСКВИТКАТА КЪМ СУТРЕШНОТО ВИ КАФЕ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ СЕ СТОРИ ВКУСНА, ХД. 

АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АДЕАН ИСКАШЕ ПАЛАЧИНКИ И ИВИ МУ ИЗПЪЛНИ ЖЕЛАНИЕТО, ХД. 

*Ивалина*

Салатата пред мен беше огромна и тотално неподходяща за лятна вечеря при положение, че щеше да има предястие и основно, но както и да е. Това дори далеч не беше единственият недостатък или нещото, което ме отказа да ям. Това което спря вилицата да доближи устата ми беше силната воня на аншоа, която ме удари в носа и стомахът ми веднага се сви докато Адеан седеше и ме гледаше нагло то другата страна. Глупак. Оставих вилицата отстрани и викнах онова момче от одеве.

- Нещо не е наред със салатата ли?

- Ооо, я да млъкваш. Много добре знаеш, че мразя аншоа. – завъртях очи, а той не каза нищо защото знаеше че го бях сгащила.

- Отнеси това. Няма да го ям. – подадох чинията на младежът.

- Да ви донесем ли основното, госпожице Андонова?

- Да, ако може. – младежът кимна и отнесе чинията ми, а аз се обърнах към Адеан. – Нарочно го направи, нали? Знаеш, че мразя аншоа.

- Не разполагам с такава информация. – сви гигантските си рамене и поднесе към устата си салата, а аз вирнах веждата си в негова посока.

- Дали?

- Абсолютно, да. – кимна утвърдително.

- Ти за вчерашна ли ме имаш?

- Може би. – отвърна простовато и побърза да запуши устата си с още салата. Младежът отново дойде този път с основните в ръце и докато оставяше стековете и ризотото на масата погледът му попадна върху гърдите ми това...това накара Адеан да забрави за поредната вилица със салата и тя остана във въздуха и лицето му бе придобило цвета на микса от салати. Ха, така значи, а? – Момчиле! – изръмжа предупредително и момчето отново се изчерви и побърза да се омете от тук.

- Трябва ли така да се държиш с момчето? – отново вирнах вежда към него, а той побърза да се направи че нищо не се е случило и да прочисти гърло.