Глава 19

2.1K 203 107
                                    

КАКА ВИ МАЛКО СИ РАЗВАЛИ СТРИЙКА, НООО ЕТО МЕЕЕЕЕ, ОТНОВО СЪМ НА ЛИЦЕ!

ДНЕС ВИДЯХ, ЧЕ КАНЕЛЕНАТА НИ КИФЛИЧКА (КАКТО Я НАРИЧА ЕДНА СКЪПА СЪРАТНИЧКА Я НАРИЧА) ВЕЧЕ ЧУКНА 10К И ПРОСТО СИ НЯМАТА И НА ПРЕДСТАВА КОЛКО МНОГО ВИ ОБИЧАМ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ!

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И И КОМЕНТАРИ ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЦВЕТЕТО ЗАТВОРИ УСТАТА НА ИФИ


*Адеан*

За пръв път от години насам се събудих с истинска усмивка на лице. И тази усмивка беше породена от перлата, която се събуди до мен и най-вече реши да и даде втори шанс. Бяха ми нужни два дни, за да разбера колкото и да потискам чувствата си към нея те никога няма да изчезнат и я исках обратно. А, после ми беше нужна почти седмица да я убедя да ми даде още един шанс. Да си призная не мислех, че думите на дядо от вчера ще се окажат верни и трябва единствено и само да бъда напълно искрен с нея, но ето че помогнаха.

Бях привлечен в кухнята като нощна пеперуда от светлина и когато отидох там се нахилих като вълк. Целият етаж миришеше на нея; на неустоима, сладка, но люта канела. Точно като нея. И кафе. Ухаеше и на току-що сварено кафе.

-      Ох, бе! – подскочи щом я изненадах в гръб и обвих ръце около тънката ѝ талия, а тя ме плесна през ръцете преди да ощипе и двете си уши.

-      Какво правиш? – огледах разточената кора тесто посипана с масло и канела. Първоначално ми беше нацупена, но ѝ мина в момента в който посипах вратлето ѝ с целувки

-      Канелени рулца.

-      Ммм, вкусно.

-      Хайде остави ме, де. – измрънка, карайки ме да се засмея. Целунах я по челюстта и в крайна сметка я оставих. Пресегнах се и взех една керамична чаша от сушилника и си налях топло кафе от кафеварката.

-      Какъв е планът за днес? – подпрях се на плота срещу масата.

-      Имаме план? – издуха един палав кичур коса, който бе паднал от щипката ѝ спря да навива рулото.

-      Все пак трябва да знам как да си разпределя деня.

-      Неделя е за Бога, не можеш ли да си починеш? – свъси вежди и останах изумен от факта колко бързо и равномерно наряза рулото.

Барут и канела (18+)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora