Глава 5

2.2K 200 138
                                    

МОЖЕМ ЛИ ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ДЪЛГАТА ГЛАВА ДОСЕГА? ЗНАМ, ЗНАМ, НЕВЕРОЯТНА СЪМ.

Е, НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СПАЙК ДНЕС ОРЕВА ЦЯЛАТА КЪЩА ЗАЩОТО ВЗЕХ ПОДАРЪК НА МАЙКА НИ, НО НЕ И НА НЕГО. ШАШАВО КУЧЕ.....

Е, С ТОВА КАЗАНО ПРЕДСТАВЯМ ВИ НОВАТА ГЛАВА ОТ "БАРУТ И КАНЕЛА"

ЕНДЖОЙЙЙ


*Адеан*

Имах едни такива моменти на просветление, в които наистина ми ставаше гадно за начинът, по който се държах с нея, но те обикновено бях изключително рядко и обикновено бяха чак след като съм си взел дозата. На моменти вероятно прекалявах, но и тя не си помагаше с тази голяма уста, която адски много се изкушавах да не запуша във всеки един удобен момент или пък да я преметна през скута си и да ѝ посиня задника както бях на косъм да направя вчера, ако Радослав не ни беше прекъснал. Панталоните ми отесняваха само при спомена за тази случка в офиса ми и единият дявол на рамото ми ми шептеше да предизвикам такава ситуация пак, а другият го подкрепяше с две ръце. Проблемът при мен беше, че аз не се бях родил като нормалните хора с ангел и дявол на рамото, ами два дявола и именно заради това като малък ядях толкова бой. Е, и Ивалина допринасяше за това, защото случаите в които го бях отнасял аз заради нея хич не бяха малко. Винаги я защитавах, дори и сега го правех, ала тя не го разбираше.

-      Абе, *хефе, защо не направиш нещо хубаво за Ифито? Гледам едно време сте се обичали – обърнах се към Стефан, който си седеше най-спокойно в креслото и разглеждаше една от рамкираните снимки. Побързах да я грабна от ръцете му и да я поставя на място, а той мигаше объркано.

-      Някога разреших ли ти да ми пипаш нещата?

-      Хефе, стига си се държал като бастун. И без това е заставена да работи тук, хубаво би могло да направиш нещо хубаво. Жена е все пак.

-      Ти пък кога започна толкова да разбираш жените?

-      Е, сега...може да нося името на сериен убиец, ама за жените съм Дон Жуан.

-      Я, вземи се гръмни. – завъртях очи.

-      Хефе, сериозен съм. Не мислиш ли, че ако направиш нещо хубаво за нея поне веднъж тя ще спре да бъде толкова сприхава и няма да те дразни?

Барут и канела (18+)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora