Барут и канела (18+)

Глава 39

Е, ОТНЕ МИ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ОТ НЕОБХИМОТО, НО СЪМ ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, СКЪИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ!

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ВСИЧКИ ЧАКАХМЕ ТОЗИ МОМЕНТ.

*Ивалина*

Имах чувството че сънувах. Денят се беше изнизал, а аз все още не знаех къде се намирам. Не можех да осъзная случващото се, но единственото нещо което знаех че най-накрая след два месеца можех да си отдъхна. Нямаше го онова тежко и мъчно чувство в гърдите ми и бях щастлива просто да лежа в обятията на любимият мъж след дългият ден, който имахме. Не бях и подозирала сутринта, когато станах че денят ми ще се стече така, но не се оплаквах.

Загледах се в пръстенът и се усмихнах. Беше толкова нежен и красив, че бях толкова влюбена, че не можех да спра да го гледам. Беше странно да видя годежен пръстен на ръката си, защото до сутринта не вярвах след всичко това да се случи, но ето на - случи се и не можех да бъда по-щастлива.

-      Така и не ти благодарих. –

-      За? – отместих поглед от пръстена и го вперих в него объркано.

-      За това, че ми даде още един шанс. Обещавам този път да не се провалям и да не се налага да ми даваш повече шансове. – опря чело в моето и аз въздъхнах.

-      Нека направим услуга и на двама ни и да започнем да си споделяме като преди, какво ще кажеш?

-      Всичко?

-      Всичко. - потвърдих.

-      Добре.

-      Без повече лъжи и да премълчаваме неща един от друг. Независимо дали са престъпни неща бих искала да знам какво се случва пред това да ми казваш, че ще закъснееш.

-      Добре. – кимна уверено. – Ще направя всичко за теб, перличке. Ти си моята упора, без теб не мога дори да съществувам, ти си моята мисия.

- Мисия?

Пое си дъх дълбоко, а гърдите му се издигаха неравномерно. Очите му се насълзиха и аз свъсих вежди. Какво се случваше, за Бога?

-      Хей, всичко наред ли е? – надигнах се и бързо легнах по гръб, а той не се забави преди да положи глава върху корема ми точно както едно време, когато нещо го мъчеше. Прокарах пръсти през черните кичури и усещах как лека-полека започваше да се отпуска.