Глава 8

2.1K 214 174
                                    

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. 

ПО ТАЗИ ГЛАВА ИСКАМ САМО ДА КАЖА, ЧЕ КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ИМА ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ГО ДЪРЖАТ ХАПЧЕТАТА ЗА СЪРЦЕ АДЕАН, ХД. 

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙ!

ЛОВВВВ ЮЮЮЮЮЮ!


*Ивалина*

Едно нещо беше винаги в състояние да ме успокои и това беше готвенето или по-конкретно - печенето. Нямаше значение колко напрегната бях, просто вземех ли нож или пък бъркалка в ръка и успявах да си изкарам всичко. Беше като терапия – моята терапия и сега имах ужасна нужда от нея, защото в противен случай щях да извърша нещо, за което щяха да ми лепнат условна. Не знаех какъв му беше проблемът. Бога ми, наистина не знаех, а ми се искаше да знам, за да успея да помогна дори по някакъв начин. Не можех да го разбера – в един момент се държеше мило и беше приятелят ми от детството, а в друг... в друг момент беше онзи суров и безскрупулен мъж, който не можех да дишам. А това, което ми каза в офиса?! Мамка му, заболя! Не исках да взимам думите му присърце, но тези... тези жегнаха дълбоко, защото поради някаква смотана причина, не исках да мисли така за мен, а същевременно си повтарях че не би трябвало да ми пука за това той какво мисли. Не знам какво не беше наред с мен, наистина не знаех, единствено можех да се надявам да не се окажеше пагубно.

- Ооо, Ифи, какво бъркаш пак та така вкусно мирише? – обърнах се и видях Стефан да влиза в кухнята, докато бърках домашния лимонов кърд, който щях да сервирам върху отдавна готовата тарта.

- Изненада. – отвърнах му, без да спирам да бъркам ожесточено крема, пренебрегвайки схващането в горния ми десен крайник.

- Абе, ти ебати фитнеса правиш, а? Я гледай какъв бицепс си направила, по-голям и от моя!

Е, само това не трябваше да казваш, пич. Ей сега ще видиш какво им причинявах на съквартирантите ми в Монако!

- Еми вземи пример от мен и ела да бъркаш! То само с лъскане не става, Стефане! – отдръпнах се, отдъхвайки си и разтърсих ръка в опит да я съживя.

- Какво да правя сега? – бях искрено изненадана, когато просто кимна и зае моето място, оглеждайки кърда колебливо.

Барут и канела (18+)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora