Барут и канела (18+)

Глава 12

ХЕЙ-ХЕЙ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ Е В ШОК СЛЕД КАТО РАЗБРА, ЧЕ МАРСО Е СТАНАЛ ДЕПУТАТ.

*Адеан*

Винаги съм казвал, че тя беше царицата на физиономиите, но тази с която ме дари щом ме видя гол, само по плувки трябваше да се запише. Свали слънчевите си очила и се надигна от градинското легло, а устата ѝ зейна така сякаш ѝ го поднасях лично към нея. Спокойно, скъпа, и това време щеше да дойде...съвсем скоро при това.

- Какво правиш тук? – погледът, който ми хвърли беше меко казано злобен.

- Живея тук, може би. – изнахалствах и се настаних на градинското легло до нея.

- Това го знам, идиот такъв. Тук при нас имам предвид. Не виждаш ли, че е женско царство?

- Къщата е моя и мога да бъда където си поискам. – отвърнах самодоволно и се излегнах назад с ръце зад главата си, затваряйки очи в пълно блаженство.

- Мхммм, късмет тогава. – отворих очи, когато усетих нещо да се приземява върху мен и леглото се размърда. Изцъклих се, когато видях че в ръка държах именно червеното горнище на банския ѝ, а тя се беше обърнала по корем. После обаче се подсмихнах. Още не ѝ бях дал нищо, а вече се събличаше щом ме види? Ооо, щеше да бъде интересно.

...

- Като русалка сте, госпожице Андонова. – бях застанал на ръба на басейна и гледах кестенявата русалка как прави дължини на басейна и не преувеличавах, когато я наричах така. Беше една истинска русалка, минус опашката разбира се. Оттласна се от отсрещният бряга и доплува към мен, като очите ѝ не ме изпускаха от поглед, а аз прехапах устни. Да гледам невероятното ѝ тяло как се плъзга по водата беше гледка един път. Доплува до мен и ме изгледа през дълги мокри клепачи, а зелените очи блещукаха палаво. Пухкавите ѝ устни бяха порозовели и тя ги прехапа палаво. Устата ми пресъхна, когато видях и прекрасните ѝ стегнати и кръгли гърди, които просто преливаха от банските ѝ. Беше невероятна. Истински невероятна и не само аз бях на това мнение, ами и приятелят от долният етаж, който просто се молеше отново да попадне в нейната тясна прегръдка или пък още по-добре в горещата ѝ малка устичка, за да ѝ припомни какво беше усещането да бъде вътре в нея. Подсмихнах се когато мократа ѝ ръка се озова върху глезена ми. Ооо, супер, добавката беше започнала да действа!