Барут и канела (18+)

Глава 7

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! НА ПЪРВО МЯСТО ИСКАМ ДА ЧЕСТИТЯ ПРАЗНИКА НА СКЪПИТЕ МИ СЪРАТНИЧКИ И ДА ИМ ПОЖЕЛАЯ МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И НАЙ-ВЕЧЕ ЛЮБОВ И ДА БЪДАТ НЕЖНИ КАТО ЦВЕТЯТА.

Е, С ТОВА КАЗАНО ЕТО ВИ ГО И СКРОМНОТО ПОДАРЪЧЕ ПО СЛУЧАЙ ДНЕШНИЯТ ПРАЗНИК И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ У АДЕАН ИСКАШЕ ДА РАЗДАВА ПРАВОСЪДИЕ, ХД.

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ

ЛОВВВВ ЮЮЮЮЮЮЮЮЮЮ

*Ивалина*

Ако можех да опиша атмосферата, която цареше в колата докато се возехме обратно към имението в Морската с една дума, то тя щеше да бъде: тягостно. Още повече, че се чувствах като в някакъв евтин мафиотски филм, като седях отзад в черният мерцедес и Стефан, съжалявам, Гаскинс се правеше на рали състезател и не измъкваше от задръстването. Моите мисли бяха останали в онзи телефон разговор и гризах вътрешната страна на бузата си, защото вече имах лека представа за това какво ме чака, а това че пред него гледах да не клякам не значеше, че не обмислях тези неща. Първият път беше шокиращо, защото този Адеан който аз познавах никога не би си позволил да направи нещо подобно. Да, от малък имаше доминиращ характер, но да ме хване за гушата или да опита да ме напляска? Никога. Онзи Адеан, който аз познавах трепереше над мен и се шашкаше дори и да ожуля коляното, но предполагам новият Адеан се беше погрижил да погребе старият и снощи и сутринта той ми се бе явил като дух.

-      Ехоо, пристигнахме. – Цветелина ме разръчка и откъсна от мислите ми. Отлепих лице от стъклото и ми отне малко време за да разбера, че вече сме пристигнали. Вратата ми се отвори и аз подадох крак навън.

-      Така. – гласът на Стефан беше пропит с авторитет и чак не можех да повярвам, че това беше той. – Ти. – посочи към мен. – Отиваш при Адеан, а ти...- прекъсна се щом последът му попадна върху красивата блондинка до мен. – Теб ще измисля какво ще те правя. – прехапа устни, а на мен стомахът ми се сви.

-      Блех, вземете си шибана стая! –оплезих език все едно ми се повдигаше и побързах да офейкам преди да стана свидетел на животинско съвкупление върху капака на горкият Мерцедес или пък на фонтана пред къщата.