Барут и канела (18+)

Глава 25

СЛЕД ЦЕЛИ ТРИ ДНИ ИЗПЪЛНЕНИ С НЕРВИ КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО УСПЯ ДА ИЗМЪЧИ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НА ИВАЛИНА (И НА МЕН) НИ ИДЕШЕ ДА СЕ ХВЪРЛИМ В МОРЕТО...ЩОТО НАЛИ SIS SAME...I FEEL YOUR PAIN, НО АЗ ЩЕ СЕ ЗАДОВОЛЯ С ПАНЧАРЕВСКОТО ЕЗЕРО

DRAGI MOJI, UZIVAJTE

VOLIM VAS 

*Адеан *

Четиридесет дни. Бяха изминали точно четиридесет дни откакто Иви дойде тук и смъртта на баща ѝ, чиято панихида беше днес и тъкмо се връщахме от гробищата. Следобедното юлско слънце печеше жарко, а черните дрехи хич не помагаха и всички до един бяхме плувнали в пот и просто нямах търпение да се прибера и да си взема душ.

Отворих вратата на колата за Ивалина и тя се качи вътре преди и аз самият да направя това и потеглихме към вкъщи. 

Първата ни работа след гробищата беше да се изкъпем, защото и двамата се бяхме сварили в собствен сос. Когато вече и аз бях готов с банята я заварих излегната на леглото, като дори не ме и удостовери и с поглед понеже беше забила поглед в компютъра. Подсушавах косата си в движение докато вървях към гардероба, който вече беше почти напълно превзет от нея. Метнах кърпата на стола при новата ѝ тоалетка, а хавлията която ме криеше от кръста надолу падна на земята и вятърът лъхна голият ми задник. Обух си едни боксерки и ги нагласих преди да отида в леглото при нея, за да ѝ подосаждам. Сложих длан на голото, гладко и хванало златен загар бедро и го погалих.

- Какво си правиш? – изнахалствах и погледнах в екрана, на който имаше Скайп кореспонденция.

- Говоря с дизайнера. Логото нещо пак не ми харесва. – въздъхна и облегна глава на рамото ми.

- Дай да го видя.

- Какво мислиш? – цъкна на снимката и обърна екрана към мен, а аз присвих очи срещу него, разучвайки логото. Беше типичното лого за ресторант и не беше нищо специално. Разбирам защо не ѝ харесваше. Липсваше му нещо. Нещо, което да го отличава от другите.

- Перличке, ресторанта си е твой. Важното е на теб да ти харесва.

- Да но е в твоят хотел. – веднага ми опонира и аз завъртях очи.