Барут и канела (18+)

Глава 38

СЪРАТНИЦИ, КАКТО ОБЕЩАХ ГЛАВАТАЕ ДЪЪЪЛГА, ДОРИ ПО-ДЪЛГА С ДВЕ СТРАНИЦИ ОТ ТОВА КОЕТО ВИ КАЗАХ ВЧЕРА, ТЪЪЪЪЙЙ ЧЕ ЩЕ ОСТАНЕТЕ ДОВОЛНИ...МИСЛЯ. 

ТА, ТЪЙ АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО УСЕЩАМ КАК МУЗАТА МЕ НАПУСКА КАКТО ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ ТОЧНО В ТЕЗИ МОМЕНТИ, ХД. 

*Адеан*

Дните ми се сливаха. Всеки ден ми се повтаряше и беше еднакъв, сякаш бях в моят собствен Ад. Не сякаш, ами беше именно това защото нея я нямаше. Вярно, аз избрах да не знае, но беше по-добре така. Исках да се излекувам напълно и тогава да отида при нея. Този път решението да постъпя в клиника беше мое и докато ме нямаше бях поверил всичко в ръцете на Виктор. Единственото нещо, което ми даваше известен покой беше това че с Бранимир бяхме оправили онази каша и поне до този момент всичко беше спокойно. Два месеца. Бях прекарал тук цели два месеца в пълно еднообразие и единствената промяна беше в смяната на сезоните. Лятото си отиде, есента дойде и с нея дойде и онзи ден който чаках от цяла вечност. Още ден. Само още ден и се махах оттук и щях да си върна това което загубих от глупост.

Хората вярно бяха казали, че оценяваме това което сме имали едва след като го загубим и аз глупакът я загубих цели два пъти и то заради едно и също нещо. Ето защо сам поисках да се подложа на лечение. Исках да изкореня зависимостта си от самият ѝ корен и да бъда мъжът, който тя заслужаваше. Да бъда мъжът, момчето, което тя обичаше преди години, но за да станеше това трябваше да кажа „Не" на тези лайна завинаги. Обещах си да оправя нещата, обещах го и на...тях.

Изплюх парчето месо, което опитах да сдъвча и оставих приборите си в чинията ядосано, а те изтропаха.

- Некадърници. И една пържола не могат да направят като хората. – изплакнах устата си със сок, а Виктор и Цветелина се засмяха в моя посока. Ако беше Ивалина сигурно щеше да намери готвачът отговорен за това недоразумение и отново да му забие шамар с нея. Тих смях избяга от мен, когато се сетих за първата ни вечеря заедно, когато наистина заби шамар с това което се предполагаше, че е стек на онзи некадърник, който бях наел само за тази вечер. Бях сигурен, че това ще я накара да остане и наистина взе че ми се получи номера. Познавах перличката си и състезателният дух, който ѝ беше вроден. Перличката ми...не минаваше и ден без да мисля за нея, чудех се какво ли правеше дали дори мислеше за мен или ме беше отписала напълно от живота си. Искаше ми да идваше да ме вижда тук подобно на Виктор, Цветелина и леля Кремена, но беше по-добре да не го прави. Беше по-добре да не знае. Нямаше да понеса съжалителните погледи и от нея. Щях да се излекувам напълно преди да отида при нея. Направих доста грешки и смея да кажа, че си платих за тях. Бях готов да изкупя греховете си пред нея, да поискам един последен шанс, който ако не ми дадеше щях да я разбера, но имах едно обещание дадено още преди почти девет години и ако не си го изпълнех нямаше да мирясам. Когато го давах не мислех че ще се наложи да го изпълня, но животът винаги имаше склонността да се извърта и да ти поднася изненади, за които дори не си подозирал.